Just Dilyana

– Радой Ралин –

Социолозите очакват да се постави нов антирекорд по процент гласували българи на тези избори, а самите политически партии, не разполагащи с нещо ново, се осланят на своя “твърд” електорат. Обръщенията им са кратки, а лицата – ясни. Е, може би това е така за по-големите, защото от останалите до общо 29 регистрирали се, не се очаква да направят кой знае какво. Те разчитат повече на визуалното, на анимации, поп-фолк парчета, известни лица от екрана и скечове, за да задържат вниманието на зрителя поне до края на отредената им ефирна минута.  

Предизборните кампании са едно припомняне кой за какво се бори и как другия е този, който не трябва да бъде избран. А винаги ми се е струвало, че по-важното е някой да каже защо трябва да бъде избран и с какво ще допринесе за по-добрия живот на всички българи, но явно не такава е реалността. 

Continue reading →

Дори снежната топка има нужда от начален тласък, за да се търкулне по склона. Без значение колко е перфектна, идеално кръгла или достатъчно тежка, тя има нужда от това начално действие, за да стартира поредица от движения и да й се вдъхне живот. Именно това първо действие може да се нарече с принципа „направи нещо“, общо взето, за да стане нещо.

Наскоро четох една книга, в която се говори за този принцип и сякаш ми подейства като побутване, отрезвяващ шамар, за да осъзная колко е просто, а същевременно колко е ясно и точно. Приложението му е всеобхватно. 

Хората са казали, че няма резултат без труд и пот, но тук не става въпрос за физически труд, а за онези моменти, които не знаем от къде да подхванем. За хилядите ситуации, казуси и проблеми, на които сме подложени ежедневно и на база на които в края на деня израстваме като личности и ставаме по-добри. Просто защото действаме.

Ако приложим този принцип към настоящата ситуация в страната и предстоящите избори за Президент и по-скоро за Народно събрание, то дали някой реално прави нещо?! Говоря за онези, които имат шанс да влязат, не за всички, които искат да влязат. 

От оскъдната предизборна кампания, се открояват няколко фронта. На първо място са добре познатите лица под формата на все същите партии и коалиции, на второ са такива, продължение на протестите и на трето са чистак-бърсак нови с 0% опит в политиката. 

Continue reading →

Позитивен. Не, това не е резултат от PCR тест за Covid-19. Това е нагласата на този текст по темата. Текст, в който няма да се говори за статистики, числа, брой случаи или симптоматика както в повечето аналогични, а в който ще се наблегне на позитивната страна, на нещата, на които вирусът ни научи. Човек, който се фокусира върху доброто, дори в мрачни времена, е човек, който привлича такава енергия и води по-хубав живот.

Маската. Радвам се, че нося маска, въпреки първоначалните ми неприязън и недоволство към нея, които първоинстинктивно всички изпитахме, твърдейки, че ограничава свободата да се изразяваме и да общуваме с околните. Именно маската ни припомни, че да се гледаме в очите говори повече, отколкото хиляди изказани думи, в повечето случаи и без смисъл. Не случайно се раждаме с по две уши и по две очи, а само с една уста, но някак не сме обръщали внимание на този факт до сега, приемайки нещата за даденост. Даже допълнително ги изопачавахме, обсебени от идеята за себе си, егоистично говорейки без значение какво, само и само, за да бъдем чути и да започнем изречението с “АЗ”. Маските ни накараха да се гледаме и да се съзерцаваме повече. Да затаим дъх и да се опитаме да се разберем в един по-дълбок смисъл, с една толерантност и съчувствие, защото няма значение какви сме и откъде сме, всички сме равни пред този микроскопичен враг и никой не е по-голям от другия. Маската ни припомни за директния път към душите на хората, който е пътят на очите.

Continue reading →

Замислих се за медиите и се зарових из онлайн пространството в търсене на отговора какво може да ми липсва. Новини си имаме – всякакви при това, от жълти, до поръчкови, през омерзяващи някого, до очистващи (т.нар.кризисен PR) другиго. Не е казано винаги да са верни или да отразяват истината, но факт е, че ги имаме. Не е това. 

Имаме си и злободневни проблеми. От някаква си корона пандемийка в световен мащаб, увеличаваща се безработица (кой ти я гледа) и държавен дълг (уж за добро), та до масови средища из столицата на протестиращи, които се оказаха и доста издръжливи на метеорологични условия, че и жилави срещу апатията и невниманието от страна на властимащите. И това не е. 

Continue reading →

Една от четирите свободи, с които се ползват гражданите на Европейския съюз (ЕС), е движението на хора. Когато тя ти бъде отнета, сякаш се връщаш назад във времето, вместо да вървиш напред. Сякаш нещо от самия теб започва да ти липсва. Именно така се чувстват младите между 25 и 35 г., които тъкмо като малка птица са се научили да летят и им отрязват крилата, приковавайки ги да стоят на едно място и то в изолация една от друга. Някак е неправилно птица да живее в клетка.

По този начин се чувстват младите по време на извънредната ситуация заради коронавируса у нас. Несправедлива жертва на този микроскопичен враг. Не стигат въведените норми и правила на живот, стереотипи и контрол, на които са подложени и с които се съобразяват цял живот, ами за срок от два месеца те трябваше да си останат вкъщи, да не пътуват, да не се събират, да не взаимодействат помежду си и буквално да забравят, че са млади. Сякаш напук на тях се случи всичко това, а не както твърдят различни конспиративни теории за преразпределяне на света между най-големите. Continue reading →

80 дни са нужни на Филиъс Фог, за да обиколи света по едноименния роман на Жул Верн. В него главният герой е изправен пред многобройни предизвикателства, но в крайна сметка успява да се справи с мисията. 80 дни са именно и времето между 13 май и 1 юни, в което обявяването на извънредно положение заради COVID-19 наложи стрес тест за бизнеса и дори стигна до затваряне на ресторанти, магазини и обекти.

За разлика от художествената версия, реалистичната не ни запозна с нови дестинации и не ни поднесе екзотични усещания. Напротив, разтресе устоите на една, очевидно изнемогваща и остаряла система, и показа суровата версия на живота, в която, за да оцелееш, трябва да се адаптираш.

Continue reading →

Дали след края на пандемията от коронавирус и социалната изолация, която вече продължава 50 дни, не че някой ги брои, ще се рестартира живота ни? Дали този прецедентен период от човешката история ще ни припомни кои са добродетелите и истински важните неща в живота, или кои хора си струва да задържим в него и кои не? Дали самите ние ще се променим от към дребни навици и привички в ежедневието, и ще започнем да ценим малките неща? Оставих всичко без отговор и излязох.

От седмица започна ремонта на бул.България в столицата. В отсечката между бул.Гоце Делчев и Бул.Каблешков, която ще продължи по план 2 месеца, по един за всяка лента. Със сдържана радост от факта, че цяло лято ще тече този ремонт, все пак си казах, че е за по-добро. Да виждаме позитивното в малките неща, нали така.

Continue reading →

Преди година Наредба-18 беше най-коментираната тема в онлайн средите и сред бизнес обществото в България. С нея се създаде цял един виртуален хейт спрямо управляващите за неадекватността на мерките, които в първообраза си имаха за цел намаляване на сивата икономика, но в края на краищата донесоха повече главоболие на малките фирми и онлайн търговията у нас. Същите тези мерки породиха въпроси, които останаха без отговор и към днешна дата, като създадоха повече бумащина и нужда от инвестиции, отколкото улеснения и прозрачност.

Но не всичко беше ново. Новото бе, че софтуерът, който така или иначе фирмите използват за своята дейност, т.нар. управление на продажбите в търговските обекти, или СУПТО, трябва да е лицензиран от НАП, с което всички малки и специално направени за нуждите на фирмите софтуери, се оказа, че трябва да се пренапишат, обновят или заменят. Вместо крачка напред, това се оказа голям скок назад. Представете си за какви инвестиции става въпрос, колко труд и специфики на работа трябва да се свършат и вземат предвид, за да се отговори само на това условие. Да не говорим за нужното време да се реализира всичко, ако някой, разбира се, може да си го позволи. Continue reading →

“Да се изобразява един вид затворничество чрез друг, е толкова смислено, колкото да се изобразява нещо, което го има в действителност, чрез друго, което го няма.” – Даниел Дефо

Паника. Пандемия. Петък 13-ти. Българските депутати днес взеха решение и в България е обявено извънредно положение за срок от месец с цел намаляване или ограничаване разпространението на Covid-19 (коронавирус).

Някои биха казали, че е навремена реакция, други, че е закъсняла, но е факт, че при невиждано до момента положение, нещата се случват на момента и времето променя нещата с всяка минута. Факт е, че сме от страните със слаб риск, към момента, както и, че предприемаме мерки, които някои от големите европейски държави все още не са. Критика също не липсва, че не всичко е както трябва, но да припомним, че няма наръчник, който да се следва в точно този сценарии. В подобни ситуации е важна организацията, първата линия от хора, които в последствие се считат за герои, и социалното въздържание на масата, което леко отсъства към момента. Continue reading →

Още в края на 2019 година знаехме, че следващата ще бъде някак различна. Високосна. Именно с началото си тя се оказа интересна и пълна с емоции и събития, които предизвикаха смут, вълнения, страх и не малко паника сред различни общности и народи.

На 31 януари се финализира Brexit или излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС). Нещо, което само по себе си е прецедент в историята на Съюза от неговото създаване през 1951 г. насам.

Излизането на Англия от Съюза на 28-те европейски държави се оказа дълъг и нелесен път, тъй като никога преди това не се бе случвало и европейските политици и институции трябваше да измислят как да стане. Самата страна бе вътрешно разкъсвана между това дали да напусне или не, множество дебати се осъществиха и политици се  изказваха, накланяйки везната ту в едната, ту в другата посока. През 2016 година се проведе и публичен вот, т.нар. референдум по темата, на който 17,4 милиона или 52% от населението избра пътя, по който страната пое – да излезе от Общността. Англия, която стана член на същата тази група от доброволно обединили се държави през далечната 1973 г., го напусна през 2020. Continue reading →