Дори снежната топка има нужда от начален тласък, за да се търкулне по склона. Без значение колко е перфектна, идеално кръгла или достатъчно тежка, тя има нужда от това начално действие, за да стартира поредица от движения и да й се вдъхне живот. Именно това първо действие може да се нарече с принципа „направи нещо“, общо взето, за да стане нещо.
Наскоро четох една книга, в която се говори за този принцип и сякаш ми подейства като побутване, отрезвяващ шамар, за да осъзная колко е просто, а същевременно колко е ясно и точно. Приложението му е всеобхватно.
Хората са казали, че няма резултат без труд и пот, но тук не става въпрос за физически труд, а за онези моменти, които не знаем от къде да подхванем. За хилядите ситуации, казуси и проблеми, на които сме подложени ежедневно и на база на които в края на деня израстваме като личности и ставаме по-добри. Просто защото действаме.
Ако приложим този принцип към настоящата ситуация в страната и предстоящите избори за Президент и по-скоро за Народно събрание, то дали някой реално прави нещо?! Говоря за онези, които имат шанс да влязат, не за всички, които искат да влязат.
От оскъдната предизборна кампания, се открояват няколко фронта. На първо място са добре познатите лица под формата на все същите партии и коалиции, на второ са такива, продължение на протестите и на трето са чистак-бърсак нови с 0% опит в политиката.
Ако искаме да се направи нещо, надали ще е като гласуваме да остане същото. Нали?! Това е нещо като антипод само по себе си – статукво не е равно на промяна. Дори самите ГЕРБ да се кълнат в нея, някак ме връща към приказката за лъжливото овчарче. Но, дори то си има своите вярващи, не може да се отрече.
„Изправи се.БГ“ ги видяхме да правят нещо или поне да се показват на много места. Добре познатото лице на Мая от медиите, площада, предходната й роля на защитник на народа, й помогнаха да събере немалко електорат, но да не забравяме за миналото й с БСП. Струва ми се, че нещата тук са според настроенията, а не толкова според действията.
„Има такъв народ“ имаха своя момент на слава, с или без Слави и то не един, а два пъти, но де факто нищо не видяхме да се случва. Разбунтуваха се едни духове, опита се шоутото от национален ефир да стане национална реалност, но се видя, че всеки трябва да си знае мястото и режисьори в кабинета не са на мода. За сега. Пък и сякаш от само себе си се капсулираха и не си спомням нещо ново от тях да съм видяла в текущата кампания, тъй че рейтингът им очевидно пада.
“Демократична България“ с г-н Иванов са известни от някакво време, от 2019 г. ако бъдем по-точни с изборите за Европейски парламент, но така и не успяхме да ги видим като основно действащо лице в политиката до сега. Опитваха се, това е сигурно. От тяхната страна на играта има силно присъствие на зелени, а и имат визия да пречупят корупцията и да прекратят кражбите из високите постове, но на думи е винаги лесно. За принципа говорим.
И тук се появяват най-новите от „Продължаваме промяната“, които хем без никакъв политически опит, хем с няколко месеца активност като част от служебния кабинет събраха съмишленици. И шум се вдигна, и скандали не липсваха, а пък някои други даже се стреснаха. Не знам дали ще продължат промяната, но със сигурност са активни из екраните, че фотогенични, признавам им го. Някой беше казал, че визията печели първото впечатление, но това няма да е достатъчно.
И тук идва опита. „ДПС“ или партията на българските турци винаги е била и винаги ще бъде част от политически живот, без значение кой е номер едно. Фактите сами говорят, 31 г. история, няма какво повече да кажа. Притежават какво ли не, ТЕЦ, медии, банкови институции, енергийни дружества, че и едни сараи на морето. Неофициално де. Сякаш амбициите са не за сцената, а зад кулисите, само и само, за да се оцелее. Общо взето ми се струва, че каквото и да става, тях ще ги има, така че да продължаваме нататък.
От „БСП“ не знам дали може да се очаква нещо ново, освен факта, че съществуват на ръба и не се знае, а сигурно и те не знаят, кога ще паднат. Всеки знае как баба му и дядо му са били отдадени на каузата на тази партия и общо взето живота си, но това беше в едни други времена, да се върнем в 21 век, моля. Над 4 десетилетия история, а основната им сила е коя – пенсионерите. Не разбирам къде е бъдещето тук и какво въобще говорим.
След всичко казано за всички, макар и доста кратко, нека се върнем към онази книга от началото. В нея се казва за един книгописец, който написал 70 книги през целия си живот и на въпросът, който получавал, как се е справил и е успял да има муза и вдъхновение през цялото време, той отговорил “200 тъпи думи на ден, това е“. Принципът “направете нещо” и ще стане нещо.
Не е нужно да чакаме да ни удари музата, за да създадем най-бляскавото си творение, по-важно е да започнем да го правим, дори и само да кажем, че ще го направим. Какво и как, ще стане ясно в самия процес. Не е важно и да знаем крайния резултат, за да започнем, важно е да го сторим. Това важи за всички наши дела.
Хората са казали трети път за щастие. Дали поредните трети избори ще ни доведат до устойчиво правителство, здрава държава със стабилна икономика, зависи от нас – суверена. За това, дори да нямате фаворит, дори да не припознавате нито един от кандидатите, дори да мразите неистово самата политика, отидете и гласувайте. Объркайте им плановете. Направете нещо!
Just Dilyana 