Вероятно сте се питали какво четат хората, които пишат, дали въобще го правят, имат ли любими жанрове, автори и въобще как подхождат в сферата, в която се изявяват. За това реших да споделя с Вас част от последните си открития, да покажа друга своя версия отвъд мастилото и листата с хартия…и страниците в този блог.

2022

Някъде прочетох, че 2022 ще е същата като 2020, но навярно това е шеговита закачка с англисйки с цифрата 2 (two-too). Аз лично се надявам да не е така, да е в пъти по-добра, за това стегнато си пожелах да открия нови книги, да намирам повече време да чета и да продължавам да пиша тук. 

Бързам да споделя първото заглавие за годината, защото е толкова малко и сладко, а думите в него – толкова силни, че си заслужава заветното начало на списъка. Книгата се казва “Кой ми взе сиренцето” на Спенсър Джонсън или на английския “Who mooved my cheese“, а историята направо замайва от умиление, тъй като става въпрос за притча с 2 мишлета, 2 малки създания и един лабиринт. В тези само 100-тина странички си припомних толкова истини за живота, осъзнах толкова много за нашата гледна точка и всъщност разбрах, че изборът е наш. Няма ново сиренце без да оставим старото. Тази и много други мисли ще намреите и със сигурност няма да съжалявате, пък е и час-два четене, къде не сте ги пропиляли. 😉

Някак говорейки за съдба няма как да пропусна на Робин Шарма и книгата “Открий съдбата си”, която е част от моредицата за монаха, който продаде своето ферари. Поредната история, в която авторът така ни увлича, че самите ние се намираме ту в един герой, ту в друг и малко по малко си взимаме своето. Мотивираща, вдъхновяваща и реалистична. Книга за всеки, че и налична в аудио формат за още повече удоволствие!

И понеже стана март, някак логично се запитах какво ново да прочета. Художествената литература винаги има какво да предложи в тези моменти, още повече Amazon и класациите на топ продавани книги. Така попаднах на новата си любима книга, а именно “Където пеят раците” на Дилия Оуенс. Невероятната Кая и нейната сърцераздирателна история, която те насълзява, умилява, но и същевремено кара да се чувстваш силна и независима, свободна и осъзната (жена). Една мното тежка история за живота на малката Кая, която изоставена от цялото си семейство на 6 г., се сблъсква със суровия живот в мочурището и близкото градче, където всеки я мисли за аутсайдер, и която намира своя начин да оцелее, да се образова, макар само с 1 ден в училище, но въпреки всичко и всички успява да намери своята същност. Невероятна. Истинска.

Въпреки всичко случващо се с Украйна и Русия, имах нужда да продължа с художествената литература и да имам своя приказен свят, където всичко е възможно, където всичко е хубаво. Подхванах следващата най-четена книга според Amazon, която се оказа “Среднощна библиотека” на Мат Хейг. Отново се оказа точната книга в точното време. Мислейки си къде съм, коя съм и виждайки случващото се само на няколко стотин километра, тази книга ми помогна да осъзная богатството си и да оценя онези неща, които с времето приемаме малко повече за даденост. Среднощна библиотека ми припомни, че не онзи живот, който нямам, е по-хубав, а моят, защото е пълен с потенциал. Единствено от мен зависи дали ще го използвам. Така, завладяна от приятния тон на автора прочетох и другата му топ книга – “Причините да останеш жив“. В нея той разказва своята лична история, как ситуации на тревога и депресия са изключително опасни, но и силно подценявани днешно време. Как само човек, преминал през ада и върнал се, може да знае колко е трудно и как всяко малко нещо може да те промени изцяло. Сила, подкрепа, желание за живот.

Романи. Любовни, истински. Това се случи с мен след толкова дълго време избягвайки ги. Попаднах на авторката Л.Дж.Шен и самостоятелнтата й книга “Крадецът на целувки”, след което просто не можах да спра. Книгите й се заточиха една след друга и аз се потопих в въдовъртежа на една трилогия: “Красиво безрасъдство – книга 1″, “Раненият рицар – книга 2″ и тук оставям малко местенце за книга 3 (като я намеря).

И това не приключи тук. Оказаха се много книгите, които и Amazon и Storytell ми предлагаха в сходна тематика. Избрах Ви Кийланд и без да разбера, прочетох две книги: “Красива грешка” и “Шефът”. Не мога да кажа, че ми се сториха уникални, но по своему си имаха нещо, с което ме хванаха. Съвремения тон, близката до реалността картина, някак бяха познати на моменти. 

След това се случи нечуваното. Исках нещо истинско или поне базирано на някаква истинска история. Нали се сещате, като “Където пеят раците”. Така попаднах на Колийн Хувър и книгата “It ends with us”. Прочитайки корицата, че историята е измислена, но следва историята на майка й и нейният живот, сякаш ми беше достатъчно. Веднага се влюбих в Лили Блуум и Атлас, а историята им направо е завладя. Толкова много, че плаках и се смях едновремено. Не исках да свършва, но пък тогава разбрах, че излиза втора книга “It starts with us” – която е направо изискана от почитателите на първата, в желанието си историята да не свършва просто така, те пишат и спамят авторката, която сама признава, че е очаквала подобен успях. Така, предколедно, се сдобих и с втората книга! Какъв завършек на годината само!

2021 – ново начало

Новата година дойде и всеки се надява тя да бъде по-добра, а ние – по-добри едни с други. Четенето е именно един от начините това да стане и който зависи изцяло от вас самите, за това не губете време, а хванете някоя книга под ръка. Ето моите първи избори за годината:

“Монахът, който продаде своето ферари” на Робин Шарма. С нея мога да кажа, че нацелих десятката от раз. Тази книга ми подейства като нуждана мотивация в студена зима и вдъхна надежда след изминалата година, че всичко е в нас самите, отношението ни към случващото се и мислите за идващото. Припомни ми мъдростите на монасите и силата на ума ни. За това, не хабете излишно време в негативни емоции, а сейте позитивни и така животът ни ще стане по-хубав. Човек е това, което мисли.

 

В последния ден на януари завърших и втората книга за годината, също толкова емблематична и известна на всички, но която, за мое учудване, не бях чела до сега. “Човек на име Уве” на Фредрик Бакман е същевремено караща човек да се смее и плаче, да се насмива на другите и да припознава себе си в героя. Уве, сърдит, необщителен, антисоциален и мрачен човек с голямо сърце и негови си разбирания за “правилно” и “грешно”, което е свързано с това до колко дадено нещо е практично и обикновенно или съвремено и глупаво. Времето в историята е преди неговата Соня да почине и след това, което всъщност за него не е точно живот. Историите, болката и хората от тази наистина вълнуваща история ще ви трогнат и накарат да се замислите кои са ценностите ни и в какви хора сме се превърнали. Понякода простите неща са далеч по-истински. Котка, Сааб и двигатели. Какво повече му трябва на човек на име Уве?!

 

Февруари избрах да е месец на биографичните книги, но по-скоро стана месец за семейство Мъск. Първата книга, която захванах, бе на Ашли  Ванс – Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще. В нея авторът се опитва да ни приближи до изключителния гений, често криворазбран и обвинен за хладнокръвен и импулсивен, но за който не може да се отрече, че не е мечтател и визионер за човешкото бъдеще – Илън Мъск. Историите, които сякаш водят хронологичната линия на живота му, са следствие на проведени хиляди разговори с негови близки, приятели, колеги, че и критици. Те ни вкарват в автомобилния завод на електрическата Тесла, в тайните на авио-инженерството на Спейс-Х и в участията му в редица други компании, които също стават значими по своему – SolarCity. Лично мен ме впечатли и завладя тази книга, защото ми показа, че биографичните не са толкова скучни и старомодни, за каквито ги мислех до този момент. Силно препоръчвам, ако сте новатор, ако неспирно търсите още нещо и духът ви витае в бъдещето за един по-добър за всички свят.

 

Веднага се разтърсих за следваща книга за Мъск и попаднах на доста нова, но за майка му Мей Мъск от 2020г. – Жената, която има план. Реших да я пробвам. Много различна като прочит, защото четейки я, самата Мъск говори. В първо лице написана, книгата е атобиография със силно женско присъствие, което силно ме изненада Много позитивна, мотивираща и надъхваща, от онези, които говорят за тежки истории с болезнен опит, но само за да послужи като основа за това, че е нужното, за да станете по-добри или даже най-добри свои версии. Много истина за страданията на една майка с три деца, на насилие и малтретиране от мъжа й, но и за неспиращ устрем да се развива, да не губи себе си и да покаже, че може всичко. Защото в крайна сметка всички можем, стига да сме постоянни, упорити и много трудолюбиви.

След този февруари сякаш една мисия до Марс ми се струва напълно възможна. Пътят ще е по предварително начертан план, който ще включва здравословна храна и много активности. А когато стигна, ще направя първите си крачки сякаш съм на модно дефиле, както ме научиха семейство Мъск – с гордо вдигната глава, защото мога.

Пролетта бързо настъпи и след приемането ми в бизнес академията 9Academy четенето на книги остана на заден план. Но не защото е маловажно, а защото вниманието ми се ангажира с лекции и други активности (попълване на канави, казуси и отборни задачи), благодарение на които поработих повече над своята кошница от знания и умения. И все пак, отново дойде момента да хвана следващата книга в ръка…

Реших, че след новите знания е дошло време да обърна внимание на начина си на живот, на навиците и до каква степен се възползвам от времето, което имам. Уви, не ми хареса това, което установих, затова с лекота направих избора си за книга –“Силата на навиците” на Чарлс Дюиг. С нея осъзнах колко много време ни крадат всякакви дребни неща, колко е от значение правилната рутина от действия всеки ден и какво стои зад успеха на големи фирми като „Стaрбъкс“ и „Проктър и Гембъл“. Че добрите навици се изграждат след многократно повтаряне на добре заучени действия, които в крайна сметка носят успех. Много забавна и любопитна книга, с  конкретика и не малко истории, които ни показват света зад кулисите. Приятно четиво.

Няма как следващата книга да не е продиктувана от тази жажда за нови неща. Имено книгата “Клуб 5 сутринта” на Робин Шарма сама говори за сериозното предизвикателство, което животът представя пред всеки от нас. Дали ще убеди теб, читателя, да станеш член на този клуб, зависи изцяло от теб самия. Аз още се чудя дали е моето нещо (5 ч. всяка сутрин?!). В книгата се разказва една невероятна история за предприемачка, художник, милионер и магьосник, която обикаля невероятни места и дава още по-невероятни познания за личността, за навиците, за постоянството и за това, какво значи да бъдем добри хора. Правилото 20/20/20, ставането всеки ден в 5 сутринта не е еднократно упражнение, а мантра за цял живот. Не случайно се казва, че не е за всеки, но ще оставя ти да прецениш дали е за теб.

И като логично продължение на мотивиращия ми хеттрик период през последния месец-два, добавям книгата на Грант Кардон – “Правилото 10х”. Наистина една силна книга, която те кара да се замислиш за това как си усвояваш времето, как посредствеността е навсякъде и ако не се напънем (с усилия х10), ще завлече и нас. Една книга, която те кара да разбереш, че успехът е наш дълг и ангажираността е наше задължение. Няма по-малко, ако искаме повече!

2020…

В началото на тази, очевидно различна, година, реших, че ще бъда наопако на всеобщото настроение, паника и смут и ще поработя над себе си и мислите си. Всъщност, като се замисля, само върху това имаме истински контрол – своите мисли.

Тук силно препоръчвам книгата “Good vibes, good life” на Vex King, която с кратките си глави, теми, фрази и цитати  ме накра повече да се усмихвам, отколкото да затъвам в негативни мисли. Силата на привличането е наистина огромна, така че внимавай какво мислиш и искаш, защото може и да го получиш. Наистина “а must read” в период на криза, изолация и податливост към депресия. Има по-висша цел – да бъдем!

След първата книга за годината си казах, че е крайно време да хвана книги, които имам, но все не им идваше времето. Нали знаете, имате я, но я оставяте настрана и си казвате, че не сте на тази вълна в момента.

Е, какво по-добро от това да яхнете последната история на Дан Браун – “Произход” и да се потопите в реалистинча история в Испания с пореден драматичен сюжет край професор Робърт Лангдън…/любител и голям фен съм на всичките му произведения от преди тази книга – малко по-долу инфо за ерата от живота ми, свързана с тях/

Следващата книга отново ме върна към миналото и то защото я бях чела някога, но сякаш сега я преоткрих наново. Книгата “Богат татко, беден такто” на Робърт Кийоосаки ме накара да се замисля за даденостите, за мисловните ограничения и стереотипи, с които израстваме, и как от нас самите зависи да погледнем по-голямата картина, да разбием наложените и унаследени правила, за да намерим себе си и своя път.

С началото на есента и с голямо нетърпение започнах дългоочакваната първа книга на Jay Shetty – “Think like a monk”. Световноизвестният монах, който прие за лична кауза внедряването на медитации и практики за добър живот в ежедневието на всички нас с една едничка цел – да  бъдем по-добри свои версии, да бъдем добри едни с други и най-вече да постигнем пълно щастие.

Игриво книгата се казва “мисли като монах”, но с оглед на времето дори самият той казва, че това не значи “живей като монах”. Всичко се свежда до нас самите и изборите, които правим, но целта на всички не е ли да водим по-добър живот?! Препоръчвам!

Лято 2019

Това лято подходих някак творчески и креативно. Спонтанно или не, реших да се поровя из категориите за личностно развитие, самоусъвършенстване и използване на потенциала, който, уж, всички имаме. Преоткриване на нови възможности, намиране на изгубеното, абе онова вдъхновение, което след дълго време някак започваме да губим.

Първата книга, която захванах бе на Наполеон Хил – “Мисли и забогатявай” /в оригинал “Thing and grow rich”/. Интересен прочит на американци, намерили своя път към успеха. Без да разкрива точната му формула, Хил дава примери с над 300 американци /политици, откриватели, бизнесмени и други/ и разказва техните истории за съответното им време. Увлекателен прочит. Вероятно всеки би намерил нещо за себе си в нея. Признавам, че и преди съм попадала на нея, вероятно за това сега я минах по диагонал, но нали знаете, всеки път намираме по нещо ново.

Следващата книга, за която искам да поговоря, е на Саймън Синек – “Започни с защо” / в оригинал “Start with why”/. Тя е сравнително нова от 2009 г., ако трябва да я сравня с предходната от 1937 г. Написана от вече известния и нашумял лектор на TED конференции Саймън Синек, който умело завладя публиката по целия свят със своите мотивационни речи, консултантски препоръки и вече няколко написани книги.

Книгата увлича читателя с умелото боравене на факти и отново действителни примери за успешни бизнес компании и личности, но акцентира, че не е важно да си лидер, а да водиш чрез вдъхновение. Тънка граница, която не всички виждат и съответно не всички използват. Може би за това и не всички сме успели в това, което правим. Между другото, това е негова утопична мечта, да задаваме правилните въпроси, да ни водят смислените пориви, които да ни правят щастливи и пълноценни. В една такава среда кой не би искал да живее. За да стане това, обаче, е нужно да започнем с въпроса “Защо?”.

Топла, топла, та пари. Това е най-новата книга на Саймън Синек – “Infinite game” от тази есен. Вече в ръцете ми и със статус на новото страхотно бягство от реалнсотта за късните часове на денонощието. Отново с тероията за бизнеса като една безкрайна игра, в която, обаче, повечето играят с настройка на игра с край. Страхотен прочит, нямам търпение да я прочета!

Лято 2018

Съвсем случайно попаднах на книгите на Дебора Харкнес и бях меко казано омагьосана. Сюжетът е за вещици и вампири, демони и хора като нормална алтернативна вселена на нашия свят. Толкова реалистична история, че след дълго четене се оглеждах по улиците край нас, чудейки се кой от кои е. Може би скоро не ми се беше случвало да чета в леглото докато очите ми се затворят или докато нещо друго не ме накара за затворя kindlе-a (или да падне върху мен).

В първата книга всичко започва. Те (главната двойка – вещица и вампир) се намират и осъзнават, че не могат един без друг, но също така разбират, че тяхната любов е забранена от хилядолетни закони между видовете. Във втората книга  двойката се връща в миналото, за да разплете сложната история на тяхната невъзможна в настоящето любов…(не е толкова сълзливо колкото зввучи). Странно магично и оплетено, но грабващо и завладяващо. В третата книга, двойката е отново в настоящето и води поредната битка, за да запази най-важното – себе си и бъдещето на децата си.

След по-дълго от очакваното, или пък точно на време, не знам, на 9 юни 2019 г. приключих последната книга от трилогията. Признавам, тя, както и предходните две, напълно ме завладя и ми влезе под кожата. Намерих не само прилики между себе си и главната героиня Даяна (дори името й е близко с моето, не мислите ли), но и в това колко е различна от другите край нея и какъв борбен живот води срещу наложените стереотипи и правила.

Сега имам нова задача  – да открия следващата изгаряща ме история и да намеря своя Матю, а защо не…

Периодът Пратчет

Вероятно всеки е имал подобен период, но не на всеки това е било в толкова късен етап от живота му. Е, за късен имам предвид, не тинейджърски или пък студентски. Преди три лета бях изумена от незнанията си по темата за Света на диска, цялата палитра от цветни персонажи и сюжетни линии и така да се каже бях увлечена първоначално от любопитство, после от някаква магия да продължа. Моята любима серия е тази на Вещиците, включваща заглавията – “Еманципирана магия”, “Посестрими в занаята”, Вещици в чужбина”, “Господари и господарки”, “Маскарад” и “Захапи за врата”. Освен смях, понякога дори сълзи и много прилики с действителността, тази поредица ми помогна да приема истината за плоския свят, за горната земя и за съществуването на вещици от типа на баба Вихронрав сред нас. Напълно нормално нещо, което до този момент ми убягваше. Другата страна на поредицата “Светът на диска” е, че има над 50 книги и винаги може да се намери нещо за четене, така че нищо не е докрай изчетено…

Ерата на Дан Браун

Странно или не, винаги са ме влечали книги, които до някаква степен могат да те убедят, че тяхната история е близка до реалната. И колкото повече исторически факти, данни и информация да представя дадена книга от действителността, толкова повече се удивлявам на таланта на писателя да сътвори даденото произведение. Вероятно всеки е хващал “Шифъра на Леонардо” и е сядал зад компютъра да провери някое и друго твърдение за началото на човечеството, женското и мъжкото начало или пък да проведи италианската история за пътя на розата дали е истинска… е аз го направих и то няколко пъти, след което станах фен на всичките книги на Дан Браун. Сред любимите ми са “Цифрова крепост” и “Шестото клеймо”, защото винаги съм харесвала тези истории, които са толкова потайни и съмнителни, че имат някаква особена магничност в себе си. Да призная, остана ми последната “Изход”, която само я започвам и изоставям, но ще и дойде времето и на нея.

Назад във времето – Английска класика

Спирам с връщането назад във времето до преди няколко години или по-скоро десетилетие, когато ме завладя манията по английската класика и то най-вече на романите. Тук ще кажа само, че Джейн Остин остава моя любима авторка с произведенията си “Гордост и предсразсъдъци” и “Разум и чувства”. Екранизациите и на двете са също толкова впечатляващи и силно ги препоръчвам на любителите на киното и нетърпеливите да изчакат края на книгата, за да разберат какво е станало.

The End.