Една минута преди полунощ и няколко седмици преди официалното решение за избор на нов Генерален секретар на ООН се оказа недостатъчно за комисар Георгиева да победи в последната обиколка на състезанието. Макар пропуснала квалификациите, нейното появяване буквално в последната минута повдигна множество коментари, показа различни позиции в страната и разтърси международните среди.
Призната от запада за „по-добрата кандидатура“ (“Уолстрийт Джърнъл”, “Икономист” и “Таймс”), но упрекната от изтока и сънародници от лявата коалиция като груба грешка на управляващите (подкрепено с искане за вот на недоверие). Това се очертаха да бъдат двете страни на българската монета в лицето на останалия свят.
Управляващата партия (ГЕРБ) не се забави и заяви, че „логичният избор“ е именно доказалият се вече български гражданин в Световната банка и Еврокомисията, а именно г-жа Кристалина Георгиева, след като подкрепяната от Русия българка и ръководител на Юнеско г-жа Ирина Бокова не постигна задоволителни резултати.
Действията на кабинета за промяна на българския кандидат може да се сравнят с тези по време на избори за папа, на които няма правила и ограничения, докато белия дим не излезе от комина, всичко е възможно.
Основният въпрос е не колко са силни шансовете на последния момент и дали Георгиева заслужава този пост, за качествата и опита и няма дебат, а КОЙ стои зад всичко това, зад самия кандидат за поста Генерален секретар на ООН. Ако това е една от големите сили, то тогава надали ще се създаде поле за толкова конспиративни теории, колкото видяхме за тези няколко седмици. В лицето на една малка южна страна като България, повлияна в своята история от империи, се видя единствено нейната липса на увереност. В така изиграното шоу се наблюдава една раздвоена държава отвътре и една разделена Европа на интереси.
Не може една национална кандидатура да не е подкрепяна от цялата държава, не може да липсва единност, което е и между другото основен общоевропейски принцип за водене на политики, а да се очаква хепи енд в надпреварата. Нещата просто не се случват така. Това, че първата българската кандидатура бе наследствен избор на предното правителство, затвърди тежката действителност, че няма приемственост в политиките и че всяко управление играе със свое тесте карти.
Дипломацията е деликатен и мощен инструмент на нашето време, а така представеното шоуто в последната обиколка на надпреварата предначерта провал още преди да се видя финалната лента. Във време на кризи, несигурност и дисбаланси, няма как да се допусне за най-голямата международна организация да застане начело човек, който не е символ на мир и уединение на всички държави.
Една минута преди полунощ изтече и България изостана в класирането, загледана в часовника и чакаща следващото броене…
Just Dilyana 