Just Dilyana

„Ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени!” – тази фраза стана известна в медийното пространство като аналог на реалността и като част от фасадата на няколко сгради в центъра на София.

В Конституцията на Република България се казва, че „цялата държавна власт произтича от народа“ и че „изборите се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право“. Ако погледнем Изборния кодекс, то още в преамбюла са изведени основните принципи, които повтарят вече казаното, а именно „изборите са въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. След като основополагащият документ на страната ни твърди, че изборите са в основата на управлението на страната, то тогава защо българите не вярват в тази своя свръх сила?

Голяма заслуга за това безверие имат не религиозните институции, противно на очакванията, а временно власт-имащите и политическите елити. През последните години се наблюдават различни спектакли в предизборните седмици, които целят да привлекат аудиторията, независимо от това дали тя се смее или плаче от чутото и видяното, колкото до това да увеличат рейтинга и наклонят везната в полза на някоя от страните.

В предизборният месец на президентските избори сезон 2016, се наблюдава голям мерак за победа от всички кандидати, но без адекватни действия в тази посока. Макар обявени в последната минута преди началото на шоуто, успяхме да научим доста за тях.

Разбрахме за много добрата оценка на кандидата на водещата партия ГЕРБ Цецка Цачева (успех „много добър“ на дипломата за висше образование), както и за големите способности на кандидата на втората водеща сила БСП лява България – ген. Радев – да вдига и пилотира самолети от различни габарити. Не разбрахме само дали тези им умения ще послужат в това да представляват съвестно и отговорно българските граждани, онзи суверен по Конституция от по-горе, пред останалия свят.

Малко по-назад в програмата са реформаторите, които сякаш самите имат нужда от реформа. Г-н Трайков апелира как едните са опасни за страната, а другите нямат спирачка, но себе си пропуска да позиционира. За това пък патриотите в лицето на г-н Каракачанов наваксват с голяма доза патриотизъм, който някак противоречи на основната функция на един държавен глава – да бъде арбитър на политическата сцена, а не краен активист в позициите си.

Подкрепяната от ДПС независима кандидатура на г-н Орешарски е бонуса на програмата, защото проверява аудиторията до колко е будна и до колко помни как неотдавна същият си тръгна, а сега се връща… което напомня на една известна филмова реплика „I’ll be back” („Ще се върна“). Разминаването тук идва от това, че българинът спазва традиции и уважава поговорки, една от които леко модифицирана казва, че не е важно как човек се посреща, а как се изпраща, което самият той, обаче, отбягва да коментира.

Артистичност също не липсва в това богато издание в лицето на Петното, Митьо Пищова, Лечителката и още дузина таланта. Мащабността на панаира сякаш е от по-голямо значение, а не качеството на предложените в него атракции, уви.

На 6-ти ноември 2016 г. предстои да гласуваме за Президент на Република България, което по закон е вече задължително за всички имащи право на глас българи. Именно това е прекият инструмент, чрез който гражданите реално използват онази своя свръх сила, дадена им конституционно, избирайки лица, които да ги представляват (справка представителна демокрация). На същата тази дата и за трети път в модерната ни история, ще се проведе и гласуване за Референдум (инициатор „Шоуто на Слави“), насочен към промяна на текущата ситуация в страната чрез три направления – подкрепа на мажоритарни избори, задължително гласуване и намаляване на субсидиите на партиите.

По последни данни (експресно телефонно проучване на 1003 души) на една от социологическите агенции Галъп Интереншънъл се посочва 55% активност (с 7% увеличение спрямо предходното от 2011 г.) и добра информираност за опцията „не подкрепям никого“, макар заявеното слабо желание тя да бъде използвана. Посочена като алтернативен избор ако човек не вижда друг избор, сякаш губи привлекателност именно с това, че е най-адекватния избор.

Българският гражданин е свикнал на шоу програми и е в очакване на едномесечен предизборен карнавал с участието на всестранно развити личности,  които претендират, че са достойни да спечелят битка, която реално разиграват по предварително написан сценарии, за кой ли пореден път…

Човекът няма избор в това единствено да бъде човек. В свят без граници, в свободно пространство и наднационални измерения в смисъла на членството ни в Европейския съюз и НАТО, българският гражданин губи вяра в изначалната си функция за суверен, в адекватността на политическата система да се справи с жестоката реалност, в легитимността на палитрата от кандидати, защото при толкова много избор реално има ли такъв?