Аз искам повече

i_want_more„Аз искам повече“ – не си ли казвате това всяка вечер преди да легнете?

Обичам да си повтарям поговорки. Те някак носят насъбрала се енергия и мъдрост през годините. Сякаш чрез тях и аз ще стана част от нещо по-голямо, нещо по-важно от това да се събудя сутрин, да отида на работа и вечер да си легна.

Това е големият проблем на глобалността, на мащабността, в която обикновения човечец е невидим, несъществуващ и в голяма степен заменим… а това боли. Боли да знаеш, че не значиш нищо. Боли да видиш как в цялата тази суматоха се губят ценностите, не се зачита индивидуалността, сякаш копиращите машини са вече пригодени и за хора и всички са напълно еднакви, напълно безлични…

А дали това не е най-големия парадокс на на 21 век? Да бъдем обединени, но по-разделечени отвсякога? Да бъдем в общности, а да не се разбираме със себе си? Може би.

„Аз искам повече“ е не клише, а първата крачка в това да осъзнаеш, че нещо трябва да се случи. „Аз искам“ е позицията, гражданска, че не си част от другите, онези пасивни копия. „Аз искам“ е само началото. Но всяко начало е трудно, когато сред 7 милиарда души знаеш, че трудно би направил нещо наистина уникално…

Живеем в една счупена система, която те структурира в рамки, която те изгражда като личност без много възможности (не че ги няма, просто те кара да мислиш, че е така), но ти казва в същото време колко много зависи от теб… ДА, това е наистина така, но може да придобие и реално измерение, само когато заменим „аз искам“ с „аз мога“.

Аз се научих. Аз изпитвам. Аз провокирм. Аз раста всеки ден. Аз мога да представлявам единица от голямата цифра, защото дори в един момент ще бъда именно онази цифра, която е от значение. Аз съм част от веригата, част от действителността. Тук и сега.

„Човек е голям колкото големи са мечтите му“. Да се врънем на началото, на поговорките, на мъдростта, която се трупа не с искане, а с правене. Историята помни действията, а не копнежите за тях.            Всеки ден човек прави нещо, което няма да има шанса да повтори, за това нека е от значение, нека има смисъл и нека бъде с идея за това, че сме хора, различни по своему.

Аз искам повече.. а ти?!

Leave a comment