Като малка баба често ми казваше, че за всяко добро нещо, трябва да се чака повече от стандартното. Тогава конкретно визираше постните сърми, за които подготовката започва от последните слънчеви дни на лятото и слагането на зелките в бидони. И това не е всичко, процесът, както баба казваше, изисква сериозно отношение и отдаденост в каузата, включващо не малко бъркане и източване на сока. А когато дойде и правилното време, трябва да се пресече, за да е качествен продукта и годен за консумация. Всеки знае,че баба, независимо чия, е винаги права.
Дали поради същата тази бабина заръка да се чака се бавят и политиците със следващия парламент, е трудно да се каже, но е очевидно нарасналото объркване дори сред политическите семейства. Вярно, че всички са модерни и пъстри от към членове (всеки е от някъде другаде и никой всъщност не е от някъде), но пък уж има и разписани процедури как да се случват нещата…
В този ред на мисли, някои от Реформаторите дори не разбраха как взеха мандата миналия вторник, когато президентът Плевнелиев с последна надежда ги избра като трети опит да спаси положението в страната (липсваше член от Движение „България за гражданите“ на Кунева, както и на ДСБ на Кънев). Явно е, че при такава голяма фамилия като тяхната, са на лице достатъчно вътрешни разделения, за да е тромава комуникацията и да липсва единност в действията, но не изглежда добре погледнато отстрани (а и е ясно на всички, че не всеки всекиго харесва).
В този си пъстър формат, обаче, Реформаторите някак останаха на заден план, а СДС в лицето на г-н Христов, взеха, че си повярваха като за първи път от 19 г., че ще се справят със ситуацията. Това малко напомня на един известен у нас американки филм „мисията невъзможна“, но да гледаме и ще видим тази й версия. От друга страна няма да наблягаме на факта за коректността на взимането на мандата, защото се видя, че чисто документално не са ОК нещата (липсваше представянето на протокол от страна на РБ за взимане на мандата), ама то и с зелето това с документите не е най-важното…
Майката на социалистическата фамилия, г-жа Нинова, ясно изрази разочарованието си от внезапното объркване на плановете й с неспазване на традициите. За нея това поведение е “иди ми дойди ми“ (коментар на Корнелия Нинова на 13.12 по повод взимането на мандата от група от РБ) и едно такова правителство е чиста „загуба на време“.
Ивайло Калфин също не остана назад и се изказа, че Реформаторите „ще помечтаят няколко дни и ще върнат мандата“. Вярно, че мечтите са безплатни, ама точно тази няма шанс да намери подкрепи в текущия парламент. От АБВ като цяло споделят мнение, че парламентът е изчерпан.
Патриотите (в лицето на лидерът на ВМРО) също се активираха по случая и г-н Каракачанов, макар споделяйки същото съмнение за какъвто и да е формат на кабинет, все пак остави на фокус трите основни въпроса, които са ключово значими за тях – пенсии, мигранти и престъпност и за всеки следващ кабинет.
Водещата партия в оставка ГЕРБ, в лицето на г-н Цветанов, в крайна сметка не отрязаха този копнеж на СДС, а коментираха дори едни 20% вероятност все пак нещо да се случи. Обяснението, обаче, изглежда леко оправдаващо, че ако не това, то „другата интерпретация би била, че ГЕРБ са високомерни“. По принцип и крадецът твърди, че не краде.. но това е една друга тема.
И така, още преди зелето да е напълно готово, се очакват интересни няколко дни и засилена консултация по това кой как ще менажира празничната програма. Все пак да напомним, зелки много, но е важно и кои от тях ще станат и кои не…но както са казали едни хора „Поживём — увидим“.
Just Dilyana 