Just Dilyana

На 12 юли 1991 г. VII-то Велико народно събрание приема новата Конституция на Република България, актуална и днес, в която се казва, че страната ни е република с парламентарно управление. В глава IV се посочва, че Президентът е държавен глава, олицетворява единството на нацията и се избира пряко от избирателите за срок от пет години. На следващата 1992 г. се провеждат и първите демократични избори за президент, които в два тура печели Жельо Желев (СДС), ставайки първият избран от народа президент в съвременната ни история. Втори в списъка е Петър Стоянов (СДС), а трети и първи с два поредни мандата е Георги Първанов (БСП, инициативен комитет). Четвърти се нарежда Росен Плевнелиев (ГЕРБ), който е и текущо действащият, а предстоящото пето място ще бъде заето на 22 януари 2017 г. от не кой и да е, а генерал Румен Радев (БСП, инициативен комитет).

Тази кратка ретроспекция на последния четвърт век от историята на България показва колко динамична е политическата обстановка, как се сменят властовите периоди на партиите и как ролята на президента, макар пренебрегвана от много, е важна за запазване ценностите и стабилността в страната. Не случайно се казва, че има силни и слаби президенти, и че всеки се помни на база ролята, която изиграва за своето време. В този ред на мисли, силно отправяме поглед към петия по ред, с надежда той да е от първия тип.

У нас е характерно схващането, че институцията Президент няма власт, че реално нищо не върши освен да бъде лицето пред останалия свят. В този ред на мисли се сещам за прословутия въпрос на големия американски дипломат Кисинджър на кой да се обади ако се наложи (казан по повод ЕС и липсата на представителност преди Лисабонския договор от 2007 г. и създадената институция Президент на евросъюза), то в нашия случай отговора поне е ясен. Все пак, редно е да се познава същността и компетенциите на тази българска институция като една неразделна част от действителността и ежедневието ни. За туй то, няколко реда по темата.

На първо място, държавният глава е главнокомандващ на Въоръжените сили (независимо какви и под каква форма – работещи или не – са останали понастоящем). Той определя изборите за Народно събрание (онази най-важна институция за всяка демокрация) и насрочва дати за референдум (не дай си Боже такъв за повечето политици) и местна власт. Обнародва законите и може да се обръща директно към народа (независимо от фона зад него, било то канадски планини или светещ новогодишен герб). Има роля и при кризисни ситуации, може да предоставя убежище на нуждаещи се (опасни или не), да дава или отнема гражданство, от него зависят и редица назначения на делегати у нас и чужбина. Президентът може да опрости дълг, държавни вземания, да дава значими статути на обекти и забележителности (стига да има останали разбира се) и други подобни.

Най-важното, което се пренебрегва от повечето хора, а трябва да се знае, е характера на институцията Президент. Той изначално се очаква да бъде надпартиен и независим. Неслучайно при избор на държавен глава, се изисква прекратяване на всякаква политическа негова дейност. Символът на президента е да обединява, да бъде балансьор и гарант за мира и единството както на политическата сцена, така и на цялата нация. За това, допълнителните способности като вдигане на самолет и безупречен английски, които бъдещият президент г-н Радев притежава, могат евентуално, надяваме се всички, да допринесат към така или иначе тежкото бреме на институцията да поведе една нация, в повечето време в състояние на криза, понастоящем в политическа такава, последна на опашката на всяка европейска статистика и с типично побългарено песимистично отношение към утрешния ден.

За българина е характерно и друго нещо, обаче, неистовата вяра в чудеса, следващото да е по-добро, да спечели от лотарията без да пуска билет, утрото да е по-слънчево и нещо в крайна сметка да се промени, но ако може от само себе си. Един (Р)умен президент на България е необходим, но силно препоръчително за него е да се отдели от всякакви лепкави елементи като каки, лелки или други субекти, независимо от оказаната му до момента подкрепа (справка пак каква е същността на позицията Президент няколко реда по-нагоре).

В този ред на мисли и вдъхващо позитивизъм е неговото изказване по време на кампанията му за кандидат президент, че кабинетът му ще е пъстър и ще залага не на политически формации, а на професионализъм и опит. Проверка дали това наистина ще стане така ще е служебния кабинет, който се очаква да оповести веднага след встъпване в длъжност в края на месеца. Вече се носят слухове за различни длъжности на министри и посланици в чужбина, като спектъра на подбора им прилича на типична българска яхния – от всичко по нещо (и дано да е вкусно). От познати на всички експерти като заместника на Горанов Кирил Ананиев за финансов министър, бившия евроминистър Гергана Паси за вицепремиер на същото звено и разпознаваемия олимпийски шампион Йордан Йовчев за спортното министерство, до не дотам известни на гражданите имена като професор Емилия Друмева за правосъден министър и Любомир Кючуков, който се спряга да поеме външно министерство. Информацията нека се смята за напълно непотвърдена и в сферата на конспирацията, защото официално имената ще бъдат оповестени от самия г-н Радев в първите дни от неговото встъпване в длъжност.

В света има 195 официално признати държави, голяма част от които имат институцията Президент начело, което се приема за съвременното развитие на демокрацията като управление. Въпреки общото название и прилики в думата Президент, обаче, българският няма аналог в света и представлява един интересен парадокс по линията легитимност – функции. Въпреки че той е единствената пряко избираема институция с толкова голямо мнозинство при избори (гарант за висока легитимност от страна на народа), по отношение на законодателни функции той е ограничен до свикване на Велико народно, отмяна на международни договори или противоречиви норми и частично влияние в законотворчеството чрез налагане на вето. За сравнение, полупрезидентските страни са с по-засилени функции от нашия, а тези страни, в които е избран от народното събрание, са по-слаби от него. Български неволи.

И така, има нещо символично дори магично (дано да е от добрите магии само) в това в месеца, в който честваме 10 годишнина от присъединяването на България в ЕС, начело да застане нов държавен глава, който ще е лицето на страната ни по време на председателството на Съвета на ЕС точно след година. Още по-символично е и неговото отношение към основните партньори в лицето на ЕС и НАТО, което за едни ще е проруско, а за челите автобиографията му, ще е проамериканско. Г-н Радев твърди, че „черпи сили от хилядите българи“ и че разчита на “всички честни и здраво мислещи хора, които искат промяна“ (цитати след първи тур на изборите за президент 2016 г.), без да се обвързва с повече конкретика.

Факт е, че имаше известна паника по повод твърдения, че с бъдещия президент ще последва излизане от въпросните съюзи, но той ги опроверга заявявайки, че „членството в ЕС и НАТО е стратегически избор, но еврофилията не означава русофобия“. Силни, обрани и лишени от емоция думи, но със достатъчно широчина на тълкуването, за тези, които го могат.

Преди седмица в интервю за „Файненшъл таймс“ (международно признат бизнес вестник, англоезичен, за съжаление на някои бивши водещи) г-н Радев заявява, че „България винаги ще работи заедно с ЕС и НАТО“, но и че „сме изправени пред общи заплахи и тероризъм, ислямски фундаментализъм, и сътрудничеството между НАТО и Русия е необходимо“.

Ако погледнем от страна на европесимистите, това е знак, че новият президент е техния човек, защото работа с другите, не значи част от тях. Погледнато, обаче, от страна на проевропеистите, това е компромисно решение от гледна точка на изграждане на активна комуникация с всички актьори и една адекватна гледна точка според действителността, в която се намираме. Както се казва, всеки гледа света през своите собствени очила.

Всичко казано тук е или вече доказано или лаконично предположено, но в крайна сметка търпението е всичко, с което разполагаме в момента. Чакахме близо два месеца без кабинет, ще почакаме и още две седмици, пък дано с новата година и петия (Р)умен президент нещата започнат да се случват, че списъка с „TO DO“ е голям, а часовника тик-така.

И така, щателната проверка на наличния състав е осъществена, всички са на лице (уволнени, в съда или в очакване), за да се оправи поглед напред и гордо да се извика „за почест“ на новия Президент генерал Румен Радев. На добър час!