Just Dilyana

„Свобода на словото в България няма“. Някак сме свикнали да живеем с този постулат, заобиколени от журналисти, които се опитват да си изкарват прехраната и дори буквално да оцелеят сред враждебната среда у нас. Дори дивата природа е по-опитомена от асфалтираните пътища на страната ни с оглед на последните събития по магистралите.

 Медии. Медии. Медииии. С тази думичка може да изплашиш своето дете вместо „идва Турбалан“. И ще подейства, защото никой не иска да прилича на тях, те са онези, мръсните, журналистите, които изкривяват истината и обслужват нечии интереси, или поне така се наслагва сред обществото. Вероятно юристите и политиците малко ще си отпочинат от заветното номер едно на най-критикуваната напоследък професия, защото журналистите се изкачиха до пиедестала и то след като, забележете, решиха и да говорят за налаганата им цензура.

Да поговорим за тази цензура. Не разбирам нещо. Как до сега всички са си мълчали, т.с. съгласявали са се на това, да предположим поради страх да не останат без насъщния си, но сега изведнъж не им е угодно вече (на някои де) и решават да говорят в името на обществото и свободата на словото. Как пък родолюбието винаги се събужда в най-неочакваните моменти. То разбирам и другата страна не е лесна, на шоумена,  вечно да плюеш по някой и както историята с лъжливото овчарче разказва, накрая да няма кой да ти повярва. То вероятно на това се надяват и онези същите политици, по които се плюе, че едва ли някой ще повярва на което и да е от всички казани неща, та и си продължават да ги правят (самосезирането на определни институции е отдавна препоръчително, макар позакъсняло).

Ама то с журналистиката не е лесно, не е като с политиката, да не ти трябва тъй важната  хартийка с печат и подпис на декана на някой ВУЗ, а е даже обратното, изисква се допълнително практика, стаж, работа на терен, не само зад компютър, добра препоръка не е излишна и познаване на не малко техника и софтуер.

Вижте докъде ни доведе свободата да изразяваме себе си, а кому беше нужно се питам, беше си ни толкова добре да мълчим няколко века, че и задобряхме…

След кратко проучване на статистическите данни, които някак се появяват ежегодно из интернет и все оше не са цензурирани, да се зачуди човек как, се оказахме на трето място, ама отзад напред, в класацията по свобода на словото в ЕС (данни от freedom house, 2015). Е, не е добре, ама можехме и да сме последни, уви, таз южна наша съседка ни изпревари. Спокойно, по данни на „Репортери без граница“ (международна НПО, която зщаитава свободата на медиите) сме на последно място по свобода на словото в ЕС, което си е първо обратно погледнато, а в света сме на заветното 113-то място.

Примери защо в последните години позицията на страната ни се влошава по тези класации са направо очеизвадни. В следващите няколко реда ще погледнем някои без да навлизаме в конкретиката. Ще се доверяваме на досетливостта на теб, читательо, сам да стигнеш до своята истина.

Да започнем с тази година 2017 и свалянето на карикатурите от разпространение на печата, чрез така осъщественото светкавично изкупуване на целия тираж с цел ограничаване на разпространението му. Макар че с това действие се постигна точно обратния ефект, както повелява традицията, че като ограничиш нещо, то става още по-привлекателно.

Ще продължим със ограничаване на определени продукции от ефир, което няма как да не направи впечатление ако се повтори два пъти в рамките на един месец и то когато е свързано с разобличаващи теми, или поне така се твърди, защото ние така и не ги видяхме.

Нататък, поръчване на петнящи реномето материали за конкуренти покрай изминалите избори и надиграване кой първи ще покаже повечето черни ризи на опонента си. А за финал, стигнем и до любимото притежание на медии. Тук ще кажете, че в България има държавни медии, ами не, само сигнала е държавен, медиите са притежание все на някой някъде. Повечето разбира се са недоказани слухове, индиректни собственици, но така или иначе няма кой да приеме написаното по-долу за нещо повече от колкото всъщност е.

Скоро научихме, например, че btv ще сменя собствеността си, а не малко теории за това се навъдиха из пространството, че ще бъде самия министър-председател за трети път г-н Борисов (въпреки че той директно ги опроверга и замрази в зародиш).

За Нова ТВ, която официално бе обявена за продан от шведите като следване на тяхната концепция за излизане от източноевропейския пазар, се говори, че ще бъде зкаупена, макар индиректно, от друг наш известен политик г-н Пеевски. Същият се оказа, че продава част от своята собственот от Булгартабак с някои от добре познатите цигарени марки у нас за сходна сума. Чиста случайност предполагам.

БНТ е традиционната телевизия за поколения наред. Нейн е първият излъчен сигнал няколко десетилетия назад и по същество е останала в историята като емблематична с добре запомненото лого на Канал 1. Състава й, понастоящем, наброява повече активни дейци от по-новите движения като „Да, България“, зад които няма да коментирахме кой олигарх се смята, че стои. Само споменаваме.

Голяма част от останалите онлайн медии са всеизвестно разделени между основните партии. ГЕРБ, БСП, ВМРО, ДПС, АТАКА и кой ли още не може да се похвали със свое тесте от медийни пакети в джоба, но за да е пълно веселието, в играта са замесени олигарси, личности -бунтари, сводобни сдружения от журналисти, картикаруристи, отцепили се разследващи журналисти и др. Не богатство във валути, а наличието на поне няколко медии днес са гарант да пораснеш голям.

Гледайки цялата картина стигам до заключението, че сводобни медии не останаха, то май и свободни хора. Играчите са все едни и същи. Дърпат конците чрез политиката и журналистиката, за да се обслужват само едни интереси, които уви, са рядко тези на суверена.

Май е вярна приказката, че ако дълго те тъпчат, започваш да губиш вяра. Дали цялата тази ситуация ни обезвери или ще послужи за запалване на искрата зависи изцяло от всички нас, професионалистите и непрофесионалистите, журналистите и всички останали граждани на България. Стига сме мълчали, време е да говорим, а другите да слушат.