21 грама тежи човешката душа, или поне така твърди една теория на доктор Дънкан Макдугъл от началото на ХХ век[1]. Но не това е важното, важна е символиката. Числото 21 напоследък набра популярност у нас, защото с него бе обхванат един предстоящ четиригодишен период на новото правителство, което очакваме съвсем скоро да заработи в новия си формат.
След обявяване на финалните резултати от ЦИК след проведените на 26 март 2017 г. Парламентарни избори, сметките показаха, че възможностите за съставяне на правителство са ограничени. Шанс за установяване на стабилност в държавата имат две партии, победителите от изборите ГЕРБ, заедно с потенциалните партньори в лицето на Обединените патриоти (ОП), подкрепяни или не от третата и като цяло нова за политическата сцена – Воля на Марешки. Трудно е да се коментира, обаче, каква стабилност ще е това с оглед на все още прясно написаната история и болезнените два опита за управление на същата партия, но както се казва „трети път за щастие“.
На 13-ти април Бойко Борисов и Валери Симеонов оповестиха пред държавата и гражданите постигнатото помежду им с много усилия Споразумение за управление на България в периода 2017-2021 г. Същото побира огромен заряд за осъществяване на пълен мандат на тази коалиция в обем от 21 страници. И до тук със символиката на числата. Ясно се забелязва характера на програмата с гербов оттенък, но на моменти изпъква и патриотичния дух, който разведвяра леко втръсналата на всички поредица от клиширани обещания и спретнати фрази. Интересно е да се види как трите патриотични формации[2] са отстъпили от основните си политики през годините, в това число излизане от Евросъюза и затваряне на границите, като сега подкрепят именно засилване на всяка интеграцията и отваряне на пътищата за всички. Явно стимулът вече е друг или за да получат парчето от пая са отстъпили от някой и друг свой принцип.
По правило, най-важните точки са в началото на всяка програма и определят посоката на развитие, която ще се следва. В този случай, ако ги ограничим до топ три, това са външната, региналната и социалната политики.
Ясно е, че тези три раздела изобилстват от кнкретни заявки за подобряване живота на българите чрез гарантиране на по-добри доходи, увеличени пенсии и ненамеса във вътрешните работи на страната (свързано със събитията покрай изборите, но и ухажващо онова усещане за патриотизъм във всеки от нас, което в повечето случай е дълбоко спящо). Запазва се евроатлантическата посока на развитие и се таргетират като „нови“ цели именно непостигнатите до този момент такива – членство в Шенген и Еврозоната. А дано, ама (на)дали.
В регионалната политика се затвърждава посоката към една „безопасна и модерна пътна инфраструктура“ със смесена система за събиране на таксите по пътя, реформа във ВиК сектора и развитие на регионите. По същото време и някак случайно, Европейската комисия излезе с информация на 23 април, че се обсъжда темата за нова директива за премахване изцяло на винетките в рамките на Съюза [3], с което някак заявката вече ми се струва „out of date[4]“ както се казва.
За баланс на магистралите, понеже и той стана популярен напоследък, важно място се дава на жилищната политика и санирането. Няма да коментираме какъв процент от общия на всички нуждаещи се реално ще се докоснат до този процес саниране, но е важно да присъства в програмата, за да придава елемент на загриженост към жителите и техните домове, макар привидно изкуствен.
По традиция най-много думи са отделени за социалната политика, в която ясно и точно се гарантират, макар не обяснено как и откъде, поетапно увеличение на средните доходи до 1500 лв. (сега са 1000 лв.) и минимална работна заплата 650 лв. (сега е 450 лв). Пенсиите са с цитирани точни дати на увеличение – от 01.07 минималната ще стане 180 лв, а на 01.10 ще стигне кръглите 200 лв.
Прави впечатление опита да се „образова“ и онази част от населението, която основно разчита на социални помощи като се обвърже по някакъв начин с обществен труд или задължително образование.
Забелязва се и желанието програмата да има интелигетен характер с използването на усукани термини като „система за преодоляване на негативните демографски тенденции“. С него всъщност искат да кажат, че ще се обръща повече внимание на регионите, ще се засили полицейското присъствие, ще се увеличат възможности за заетост и ще се постигне по-добър стандарт за живот. Странна работа какво могат да направят няколко нови термини в старите текстове.
Програмата за управление 2017-2021 г. като цяло е едно приятно четиво, което гали небцето и преставя една розова България след 4 години. На места има ясна конкретика, но в останалата част въображението е надделяло към изцяло пожелателни и мечтателни елементи. „Изграждане на силна армия“, „продължаване на съдебната реформа за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“, както и „подобряване на здравето на нацията“ са само част от примерите с неясно естество как ще се постигнат. Тълкуването на словосъчетания от рода на „силна армия“ и „подобряване на здравето“ не са конкретизирани в измерими критерии, което оставя доста вратички. Вероятно се очаква и самите граждани да участват в постигнаето им с молебени и жертви в името на нацията.
От друга страна, личи натрупаният опит и ясно поставените цели в транспорта, което е похвално и оценяваме с плюс в полза на написаното – завършване на конкретни пътни участъци в страната, закупуване на техника и внедрвяване на не малко софтуер за улеснение на процесите на придвижване. Песен, та се не знае.
Ако трябва да излезем за малко от строго предложения текст за целия период на управление и дадем оценка на предизвикателствата пред страната в краткосрочен план, то тогава леко плашещо ще споменем предстоящото българското председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 г., за което е отделено като място едва абзац.
Фактът, че програмата изпревари официалните събития, е очевиден. След връчването на мандата за съставяне на Правителство от Президента Радев на Борисов[5] се обяви и Коалиционното споразумение между вече споменатите две партийни групи – ГЕРБ и ОП. С него се затвърди и така да се каже официализира договореното вече помежду им за създаване на устойчиво и ефективно правителство.
Във въпросното коалиционно споразумение се уточняват подробностите около самото управление. Ако приемем, че онези 21 страници от по-горе са рамката, то вече тук виждаме част от пълнежа, лек и прилежно представен в три направления – приоритети за управлението 2017-2021 (корелация с вече представената програма), формула на управлението (асоциация с формулата на успеха вероятно) и механизъм за взимане на решения (повлиян от процесите на работа в ЕС). Накратко, министър-председател – Бойко Борисов, четирима вицепремиера, политически съвет между двете партии от общо 6 човека ( по 3-ма от всяка) и 17 министерства (4 от които за патриотите). И толкоз.
„Сложна и пълна със заплахи международна среда“, но именно тя изисква тази „повишена отговорност“ на коалиционното правителство. Това са началните думи на споразумението, да се чуди човек как оцеляваме ежедневно. Чрез всяване на малко страх се цели да се привлече вниманието и одобрението на масата граждани, гарантирайки им базовата потребност от сигурност в такъв момент.
Несигурността, като правило, притъпява стремежа за развитие и самоусъвършенстване на индивида като включва защитния режим на оцеляване в неблагоприятна среда. Тактика, която в случая занижава изискванията към управлението и насочва вниманието единствено към гарантиране сигурността и просперитета на семействата.
Продължението все пак става по-приятно и насочено към конкретната задача, която стои пред страната ни в лицето на ролята Председател на Съвета на ЕС през 2018 г. Таргет е вече младото население, което се интересува от една съвремена и модерна визия на страната, за това и предстоящият ангажимент се тълкува като „уникална възможност за заявяване и изразяване на позициите на България в европейското семейство“. С оглед на ситуацията, че след изтичане на четиригодишния период същите ще оценават извършената работа, отново сме свидетели на добра тактика за посочването на приоритет – България като част от общото бъдеще. Това вече е друга песен.
Ако се върнем само няколко дена по-назад, в първия работен ден на 44-то Народно събрание, ще видим поставената за разглеждане една единствена точка, а именно представяне на постигнатото по подготовката на Председателството от вицепремиера Деница Златева[6]. Като цяло още един хитър ход, защото без да се казва нещо или върши някаква работа, се създава впечатление за мащабност и сериозност към този предстоящ ангажимент. Както се казва, за добрия театър са важни актьорските умения, а не толкоз действията.
Вицепремиерът сериозно прие своята роля и припомни вече гласуваните и приети през есента на миналата година пет приоритета за България за шестмесечния период на Председателството. Не пропусна да спомене, че тепърва Национална програма ще се изготви през юни, а финалната и версия ще е на лице през ноември. И да, правилно сте разбрали, за шест месеца трябва да изпълним не един, не два, а цели пет приоритета[7]. Голяма работа сме българите и всички трябва да го видят. Бай Ганьо има с какво да се гордее в един или друг аспект.
По темата почти мигновено се изказа и г-жа Елена Йончева (БСП), която каза, че Председателството е „най-важното“ и че всички трябва да се обединят около каузата, защото е „лост на влияние върху това как ще изглежда Европа в следващите години и какво ще е мястото на България “[8]. Друг е въпроса дали ще съумеем да го направим , а трети –как, но това се избягва от всички и остава на заден план.
Самият Борисов изрази надежда, че всички институции ще осъзнаят колко е важна ролята на България именно в периода, в който Европа се нуждае най-много от сигурност и че в крайна сметка “Господ така е отредил“, с което и останалите невярващи в неговите сподобности, вече няма как да не повярват.
Много събития и много отговорности, големи програми, познати играчи и сериозни амбиции са на сцената този път. Само за няколко седмици станахме свидетели на такава политическа активност, каквато не вярвахме, че въобще съществува у нас. Предстои да видим до часове новите лица на коалиционното правителството и първите реални дела по посока изпълнение на заявения мандат за управление. Накрая само да не се окаже, че времето до 2021 г. е малко и пак символиката е срещу нас.
[1] 1906 г. в САЩ са направени първите опити да се докаже теглото на душата при изучаване на промяната на масата на човека преди и след смъртта
[2] Атака, ВМРО, НФСБ
[3] (разбирайки Европейския съюз, или ЕС).
[4] Out of date= не е актуална (англ.)
[5] На 27.04
[6] вицепремиер и министър по председателството на ЕС в служебния кабинет.
[7] 1) работните места и конкурентоспособност; 2) Съюз, който оправомощава и защитава своите граждани; 3) енергиен съюз; 4) Съюз на свобода, сигурност и правосъдие; 5) Съюзът като мощен фактор на световната сцена.
[8] Казано по Нова ТВ на 19.04
Just Dilyana 