В само 29 страници са посочени 5 различни сценария за бъдещето на Европа в новата Бяла книга на Комисията Юнкер. Това е първият толкова кратък документ на Европейската комисия (ЕК)[1], който поставя въпроса за развитието на европейската интеграция на следващо ниво. ЕК очевидно се стреми да подобри връзката си с гражданите, защото с ясни и задълбочени мисли представя едни наистина реалистични сценарии като оставя отворена вратата за това кой точно ще се случи.
Началото е дадено не случайно с препратка към вдъхновяващия манифест на Спинели[2], който е известен с визиите си за една федерална Европа. Вероятно чрез него ЕК показва макар и индиректно своята позиция за това какво трябва да е наистина бъдещето на това обединение без никъде в текста да споменава буквално това. Свободата в избора е оставена на читателя, който сам трябва да стигне до своята истина, запознавайки се внимателно и изчерпателно с петте възможни варианта.
Вариант 1 – Продължаваме нататък
- Продължава се текущото развитие на Съюза[3] в смисъла на 27 държави-членки и предприетите положителни реформи в политиките от последните години;
- Преследва се обща визия за действия като смисъла на взимане на решения е чрез приемане на различията и избиране на дългосрочни колективни приоритети;
- До 2025 г. фокус е заетостта, растежа и инвестиране в заздравяване на единния пазар, правейки го дигитален, с добра транспортна и енергийна инфраструктури;
- Прогресивен напредък за обща валута и финансова стабилност са също на лице;
- Борбата с тероризма е в съответствие с желанието на отделните страни да споделят опит и информация;
- Външната политика се осъществява чрез един глас и продължава да е насочена към глобалните предизвикателства;
Вариант 2 – Само единен пазар
- Европейският съюз (ЕС) се фокусира около пазара си поради факта, че съгласие за множество области като миграционна политика, сигурност и отбрана не може да се постигне;
- Сътрудничеството по определени теми остава на ниво двустранно партньорство;
- Единствено и само съществуването на пазара стои в основата на Съюза до 2025 г., което води до облекчаване движението на стоки и капитали, но поради необходимостта от допълнително договаряне между страните, останалите две свободи [4] не са изцяло гарантирани;
- Давайки тласък на намаляване регулациите на ниво ЕС се увеличават и дори засилват различията в области като социални, потребителски и екологични стандарти;
- Постигането на общо съгласие става все по-трудно, което свежда развитието до двустранни отношения; това ограничава припознаването на професиите при движението на работниците както и затруднява получаването на еднакви услуги в различните страни;
- Борбата на вътрешно ниво за постигане на обща позиция с международните партньори води до неефективно използване от възможностите на световната търговия;
- Развитието на Съюза се връща отново към националните държави и тяхно е значението за съществуването на Съюза;
Вариант 3 – Който иска повече, прави повече
- Подобно на първия вариант, но с разликата, че онези страни, които искат да постигнат повече, го правят чрез „коалиции на желаещите“;
- В резултат от това се създават нови групи в Съюза, които имат за цел сближаване в определени области като право и бюджет, подобно на примера с Шенген и Еврозоната се засилва интеграцията помежду им; останалите страни съществуват като част от по-голямото обединение и могат да се присъединят, ако желаят това;
- Страните, които искат сътрудничество до 2025 г. ще имат хармонизиране на законодателството, облекчаване на условията и постигане на дълбоко сближаване, докато други ще са останат встрани от този процес;
- Единството на 27-те е запазено като цяло, като по-задълбочено сътрудничество е възможно само за тези, които го искат;
- Правата на гражданите и възможностите пред тях зависят от това дали живеят в държава, която е избрала да прави повече за тяхното обезпечаване;
- Възниква разлика между прозрачността при едните и другите в процеса на вземане на решения;
- Пропастта се намаля единствено при тези, които искат да се интегрират повече;
Вариант 4 – Правим по-малко, но по-ефективно
- Сценарии, в който при консенсусно избрани области се създават по-бързи механизми за реагиране и действие, с фокус адекватно и своевременно вземане на решения, докато в други това се ограничава или изцяло преустановява;
- В резултат, ЕС27 може много бързо да отговори на предизвикателства в посочените области като пряко прилага колективното решение (пример за това са конкуренцията и банковия надзор);
- В подбора на новите приоритети ЕС търси да изпълни обещанията и да отговори на очакванията на своите граждани;
- До 2025 г. това означава засилена работа в иновациите, търговията, сигурността, миграцията, управлението на границите и отбраната; изграждане на нови правила за задълбочаване на пазара, фокусиране върху постиженията в научноизследователската и развойна дейности, и не последно място инвестиране в нови европейски проекти за цифровизация и опазване на околната среда (намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата);
- Обратно на всичко това, ЕС спира да има действие там, където не може да гарантира цялостна изпълнимост като регионално развитие, обществено здраве, социална политика и заетост до колкото те не са обвързани с пазара;
- Създава се по-ясна визия в областите, в които ЕС може повече и там, където нещата се оставят на регионално и национално ниво;
- улесняват се гражданите в избистряне на връзката обещано-изпълнено и това кой за какво е отговорен;
- За начало, обаче, е трудно да се предефинират областите с приоритет за ЕС и постигане на съгласие за това от всички;
Вариант 5 – Правим повече заедно
- ЕС решава да прави много повече във всички политики и сфери на действие;
- Сценарии, в който всички са съгласни, че нито ЕС, нито страните поотделно са достатъчно добре оборудвани, за да се справят с ежедневните предизвикателства, за това решават да споделят власт и ресурси за постигане на общо решение;
- В резултат, засилено сътрудничество е на лице с ясна представа каква е ползата от обща валута за всички и по-бързо вземане на решения;
- В международната сцена ЕС действа като един и е представен с едно място в повечето организации;
- В рамките на ЕС27 е на лице фокус и амбиция за цялостно изграждане на пазара и в области като енергетика, дигитализация и услуги;
- В еврозоната и в страните, които искат да се присъединят към нея, е на лице много по-дълбока координация в политиките в социално и данъчно измерение;
- Допълнителна финансова подкрепа се предоставя, за да се стимулира икономическото развитие и да се реагира по-добре на регионално, секторно и национално ниво;
- На лице е един по-силен Съюз, в който гражданите получават навсякъде еднакви права и сигурност, но съществува и опасност от възприятието на евроскептиците, че ЕС е взел прекалено много от националните органи;
Бялата книга дава само възможности за бъдещото развитие на Съюза. Избор, който зависи изцяло от страните-членки и гражданите в него. Дебата тепърва предстои да се случи през следващите месеци, а ЕК се ангажира да представя доклади по ключови теми за размисъл върху различните идеи за това каква Европа искаме утре. Колективната воля ще е онази сила, която ще покаже дали искаме повече или по-малко Европа.
В тази картина България трябва да заеме позиция и да покаже, че може да бъде надежден партньор в постигането на една стабилна и сигурна Европа. Предстоящото Председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. е именно онзи инструмент, който може да послужи като заявка за желанието на страна ни да прави повече, защото не само се нуждае, ами и вижда истински смисъл от това наистина да се случи.
[1] COM(2017)2025 – 1 март 2017 г.
[2] Алтиеро Спинели – един от основателите на ЕС, известен с предложението си за изграждане на Федерална Европа
[3] Разбирайки за кратко Европейския съюз
[4] В основата на ЕС са четирите свободи – свободно движение на стоки, хора, капитали и услуги;
Just Dilyana 