„Съединението прави силата“ е слоганът на предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) през 2018 г., обявен на 02.08.2017 г. от Министър Лиляна Павлова.
Националният смисъл изведнъж придоби наднационални мащаби. Изразът, увековечен на сградата на Народното събрание в столицата и приет за водещ в правенето на съвременната българска политика след Освобождението, за изненада на мнозина, обаче, не е наш. Национален девиз е и в страните Белгия и Грузия, но винаги е карал българите да се замислят за големия смисъл на живота и да си спомнят за завета на Кубрат със снопът пръчки, които заедно са неразрушими. Дали това е и идеята, стояща зад избора му за Председателството, е интересен въпрос за размисъл.
Като човешки същества търсим скритият смисъл във всяко нещо и когато има такъв, създаваме една допълнителна дълбочина, магичност, че има нещо повече от видимото. Простите неща не са интересни, а скритата идея понякога може да има силата да промени целия свят, защото преди всичко някога да е било, е било идея. Защо не следващата да е нашата?!
България, Естония и Австрия неотдавна приеха официално програмата на Триото за председателството на Съвета[1]. България, на свой ред, посочи своите приоритети, известни като трите „К“ (консенсус, конкурентоспособност и култура) за шестмесечния период на домакинството си. Първият от тях включва интегрирането на страните от Западните Балкани за членство в ЕС. Дали ще се стигне до тяхно реално приСЪЕДИНЕНИЕ, е рано да се каже, дори не е толкова важно, колкото посяването на зрънцето като извършено действие именно на нашата страна, защото ще доведе до толкова необходимото ни политическо признание и до някаква степен липсващо към момента самочувствие.
Липсващо, поради лошата слава, която страната си изгради през последните месеци, заради смяната на правителства, прехвърлянето на отговорност, скандалите със сградния фонд и предоставения финансов ресурс, позакъснелите ремонти, недостатъчната прозрачност за провеждане на обществени поръчки и недоброто им управление. Дори случаят „суджукгейт“, който между другото влезе в международни хумористични предавания, влоши съществуващата макар малка положителна представата на останалите за страната ни, пораждайки съмнения и у самите нас дали наистина ще се справим. Сякаш повече от всичко имаме нужда да направим и ние нещо „правилно“.
Ако излезем за миг от границите на Балканите, ще видим глобалната картина, в която България е незначимо малка. След последните разтърсващи европейската общност събития, породени от една от основателките й Великобритания с нейния БРЕКЗИТ[2], повече от всякога всички страни имат необходимостта от усещане за устойчивост и сигурност. На фона на конфликтите между световните играчи (САЩ и Русия), кризите и бедствията по целия свят (климатични катаклизми, глад, тероризъм), визията на една сплотена и обединена Европа, се превърна в блян дори за самите европейски лидери.
Именно за това, предстоящите месеци са от ключово значение и България трябва да се възползва от позициите си да бъде лост на опора и пример за всички, че дори невъзможното е възможно в форсмажорни обстоятелства. И голият става богат и крадецът – герой. Вярвам тук идеята е ясна, а символиката – явна.
Ден след подписването на Договора за добросъседство с Македония, обявяването на този слоган без всякакво съмнение има за цел да покаже една нова България, една обединена и стабилна България, (без да се питаме дали е наистина така вътрешно) която ще подкрепя малките, която ще е водеща в региона, и която ще изведе Европа напред към силните позиции, икономическото лидерство и благосъстоянието на гражданите, които между впрочем са в смисъла на функционирането на това сложно съставно СЪЕДИНЕНИЕ от държави.
В неясен исторически момент и хиляди изгубени душ, една „малка“ държава от Балканите ще се окаже героят от село, който макар последен на опашката, ще се изправи пред всички и ще припомни смисъла от последните 60 години как „съединението (на)прави силата, а силата ражда независимостта (ни)“[3]. Нещо, което не трябва да се забравя, а отстоява на всяка цена.
[1] Председателството на Съвета на ЕС се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца от държавите, като три винаги следват общи цели и приоритети за период от година и половина, известно като термин Триото
[2] Процес на Излизане на Великобритания от Европейския съюз
[3] Думите в този формат са на Стефан Стамболов, казани пред народното събрание по повод на съединението през 1886 г.
Just Dilyana 