„Двама са малко, трима са много“ гласи стара българска поговорка, която има нужда от лека обработка на „и двама генерала са много“. А ако трябва да се достигне до младата българска аудитория, то фразата „стига си го мерихте, момчета“ най-точно описва ситуацията, която се наблюдава в страната през изминалите няколко месеца. С оглед на дадения пример, моля да не се взема предвид спонтанно идващата на ум прилика между лидерите на страната ни с неуравновесени и буйни младежи с копнеж да се докажат пред всички, за да се запази добрия тон и да се избегне погрешно тълкуване.
Това е една ситуация с история, или история, която ни доведе до тази ситуация, и която като всяка друга политическа такава, автоматично и задължително се заформи в прогресивно засилващ се, казано по малко по-нáучен вариант, скандал.
Тема, която води своето начало много преди въпросните наши лидери да са били лице в лице, десетилетие назад, когато именно се дава начало на разговорите за модернизиране на армията или поне каквото е останало от нея. Тема, която раздели на поритовополжни фронта двете институции президент и министър-председател. За кой ли път?!
И така до наши дни и развръзката, когато за добро или лошо, по време на служебното правителство на Огнян Герджиков[1], се подписа или както и самият той в защита каза, „се валидира… нещо, което експертите са решили“ [2] по повод избора на нов доставчик на самолети.
Водещата партия, която пое щафетата като управляваща на 4 май – ГЕРБ, обаче, не прие това решение, вероятно следвайки друга стара и неписана българска традиция да няма приемственост в народната политика. На пресконференция оспори вече оповестеното първо място за шведските Грипен[3], посочвайки декласираните и забележете трети по място Ф-16 [4] като правилния за тях избор. Тъжно за италианските Юрофайтър[5], между другото, които останаха на второ място, а никой не ги подкрепи, но има време, не се знае.
Моментално се сформира анкетна комисия по спора, чиято задача бе да провери цялата обществена поръчка за срок от два месеца, всички кандидати и институции дали някъде няма да излезе нещо нередно. Дали има оказан натиск, например, или пък случайно емоциите да са наделяли при съответно направения избор, защото все пак говорим за скромната сума от 1 мрлд и 500 млн лв., а не е редно да се остави без надзор.
Фирмата производител Грипен[6] се включи в нашумялата вече медийно ситуация с ясно, точно и лишено от типичните балкански емоции становище, подкрепено с достатъчна доза увереност, че това е най-модерният боен самолет днес, с което всъщност и опроверга твърденията на водещата партия, че същият не покрива изискванията. Може би тук самите те не разбраха същността, а именно, че не отговарят на едни конкретни изисквания, не на общите, но все пак са чужденци и трябва да им се прости неразбирането на дребните аспекти от процеса на правене на българската политика.
Министърът на отбраната, г-н Каракачанов, също се активизира, подчертавайки, че в крайна сметка е важно да се отложи плащането за България в максимално дълъг период от години и че първо трябва да се изчака резултата от комисията, след което ще започнат реалните срещи с производителите. Чак тогава ще се мисли. Само да не стане като статуята на Роден „Мислителят“, че още не го е доизмислил.
Междувременно, за да не остане по-назад от „купона“, опозицията, в лицето на г-жа Корненлия Нинова, заяви, че тази временна комисия е „анти-Радев“[7] и докато управляващите обвиняват президента в пристрастие към Грипен, то именно те са тези, които се усмихват широко на американските Ф-16. Да не повярва човек.
Все пак, ако наистина трябва да се оценят самолетите по тяхната функционалност и резултатност през годините, то сред водещите марки на световно ниво наистина присъства Ф-16 като една от най-устойчивите след Студената война, за която стои премиера, докато шведските Грипен попадат по-скоро в категорията нова и по-евтина тяхна алтернатива, което пък предизентът изтъква като аргумент в насока модернизиране. Леко съм раздвоена, признавам си.
Спорът за самолетите на България излезе извън граници и то буквално след като двамата си размениха и хапливи реплики докато президента беше на посещение в САЩ по повод срещата на върха на ООН. Борисов хитро използва разстоянието на своя страна, заявявайки, че политика през океан не се прави и съвети за воденето й не смята за редно да приема. Радев върна жеста със съвет към премиера да си провери по-добре съветниците, които го заобикалят и да не сменя всеки ден решенията си, защото е несериозно.
След проведена вече една среща на примирие между двамата, която се случи в началото на юли, когато Борисов посети Дондуков 2 с клонката на примирието, заявявайки, че за въпросите от изключително значение за страната институциите трябва да са на едно мнение, е чудно да видим дали ще станем свидетели на повтарянето й или ще има задълбочаване на конфликта.
Въпросът вече не е от толкова голямо значение коя фирма ще спечели поръчката, а кой ще вдигне самолета на победата. За единият знаем, че наистина може да го прави, а за другият, пък, че мерак не му липсва!
[1] в началото на 2017 година
[2] Източник: dnes.bg
[3] JAS 39 Gripen в оригинал
[4] Fighting Falcon в оригинал или буквален превод „боен сокол“
[5] Eurofighter Typhoon в оригинал
[6] Източник: vesti.bg
[7] Източник: focus-news.net
Just Dilyana 