Just Dilyana

За да се отговори на този въпрос трябва да се подходи по няколко начина, за да се постигне ясна представа или поне тя да бъде различна от тази на автора. Водещ е стремежа за постигане на количествен и същевременно качествен анализ, който да отрази мнението на фокус групата, а именно младите в България.

Първият използван метод е да се изследва онлайн пространството по зададената тема чрез добрия приятел на всички млади хора – Google – където набързо бяха написани на кирилица думите„българско председателство“ и бе натиснат клавиша Enter. С затаен дъх от незнание какво ще се визуализира и с горчив опит от подобни търсения с подлежащи на цензуриране резултати, все пак се пое риска на виртуалното търсене. За радост се получи положително разиграваният за стотни от секундата вариант в главата на автора и листата от източници по темата бързо се визуализира на екрана.

На първо място е официалната страница на Българското председателство на Съвета на ЕС (за по-кратко в текста ще се използва БП) – http://www.eu2018bg.bg, която е приятно и дори опростено подредена за посетители от всякаква възраст.

В лявата част могат да се видят секции, даващи от базовата информация за устройството на страната ни, през това какво всъщност е БП, до реално каква е подготовката за случването му и кой каква роля ще има.

На основната стена, така да се каже, са поместени новини от ключови събития, които са били реализирани през годината и които имат за цел да демонстрират активност от страна и на отговорните политически лица.

Г-жа Лиляна Павлова е сред често цитираните и показвани на снимки, но това е разбираемо с оглед на ролята и на министър за европредседателството и реално човекът, който ще носи отговорност.

Наред с това, в сайта може да се достигне до богата информация за официални решения на българското правителство, отчети и доклади за извършени дейности, реализирани обучения на служители, но впечатление прави календара на всички предстоящи събития през 2018 г., кодиран според  важността им в няколко файла, носещи название с различна буква от латинската азбука – А, B, C, D. Тук вероятно предстои да бъде качена легенда за разчитане, но към момента такава не бе намерена.

Единствената забележка, която вярвам най-вече младите ще отправят, е бавното  зареждане на сайта при работата с него, въпреки слабият интерес към него в момента. Всеки компетентен технологично млад човек би намерил за леко разочароващо това, знаейки какъв ресурс вероятно е използван за направата му.

Втория сайт от списъка с резултати е също насочен към Европа – http://www.europa.bg – с дори целенасочено филтрирана информация по това направление, последван от различни сайтове на министерства и не малко медии, които са писали все нещо по темата в последните седмици (за да бъдат актуални или просто от липса на друга новина).

След този бърз преглед, всеки би стигнал до информацията, че имаме специално избран министър за БП,  че то ще се случи от първи януари до тридесети юни 2018 и че водещи са три принципа – по-известни като трите К –  Консенсус, конкурентноспособност и култура (има няколко статии по темата и видеа с изказвания на съответно цитирания министър).

След прочит и на по-интересни и очевидно по-четени статии, може да се разбере и за по-специфични препоръки за периода, като например, да се избягват четирите горещи точки в столицата – НДК, Летище София, резиденция „Бояна” и хотел „Маринела”, защото ще са опорни за всички събития на високо ниво за шестте месеца.  Съвета като цяло е насочен към всички столичани да са по-търпеливи и просто да избягват центъра за първата половината на 2018, въпреки че никъде не се казва каква ще е алтернативата (или по българска традиция – кой каквато си намери).

Колкото до ремонта на НДК, който през лятото стана обект на не един или два скандала, няколко промени сред институциите и смяна на хора по управленските постовете,  е почти завършен и ще бъде на разположение за всичко от календара по-горе както вероятно и би трябвало да бъде. И до тук с виртуалната реалност.

Стигаме до вторият използван метод, с който се анализира какъв е отзвукът в Европа за БП и като цяло какво казват медиите.

С оглед на тазседмичното прясно прясно посещение на Председателя на Европейския съвет ТАЯНИ, който по смисъла си е самостоятелна институция на ЕС, въведена от Лисабонския договор, неговата изцяло подкрепяща и окуражаваша реч за добре свършената работа до момента се прие като толкова жадувано потупване по рамото и признание от по-големите в Европа, от което явно винаги имаме нужда и жадно търсим.

Редно е тук да отбележим и първият български гаф по време на изказването на г-н Таяни пред НС, което бе прекъснато за 3 минути поради техническа причина за изместване на честотите на излъчване на превода. Това доведе до ситуация, напомняща историята с Вавилонската кула и двете страни останаха изгубени в превода. Явно ще може да използваме предимството, че повечето българи знаят английски и това няма да е проблем, но почти никой или единици от идващите ще знаят български. Само дано това не се интерпретира по някой нежелан начин или възможност за изяви, че току виж се стигне до някой по-голям фал с наднационални измерения.

Президентът на Република България Румен Радев също се срещна с Таяни и заедно затвърдиха обединението на българските институциите (парламент, правителство и президенство) за предстоящото БП и важността това наистина да се случи с участието на всички и с правилно разпределени за това роли. Отговорността е голяма, събитията не са малко, за това показването на ясни позиции и застъпването за националните цели е основа, или би трябвало да бъде, за цялата страна. Като наши национални идеи се споменаха присъединяването към Шенген и Еврозоната, което срещна подкрепа в лицето и на Таяни, но не и от цяла Европа. Общи проблемни направления се маркираха като миграцията, корупцията и безработицата, към които всички трябва да насочат усилия и немалко средства, за да гарантират капацитета от хора и механизми за справянето с тях.

Като обобщение, интересни и приятни новините в пространството, които изграждат визията за една готова България в края на ноември, уверена в предстоящото БП и сплотена, въпреки сякаш ежедневните, но напълно нормални сплитни в парламента. Но нали трябва да се поддържа гражданина буден за случващото се.

Третият използван метод е директно допитване до младите чрез анкета от пет въпроса, която се разпространи, благодарение на дигиталните възможности на 21 век  – интернет – и която в рамките на 24 часа достигна до 120 човека.

Количественият метод придава една уникалност на текста, защото не е използвана социологическа агенция, не е взаимстватана или перефразирана информация от друг сходен материал, а е направена анкета, която е достигнала до разнообразен спектър от хора – академични среди, заети лица във всякакви сфери, учащи и такива на свободна практика. Направените изводи може смело да се каже, че обрисуват една реалистична картина на мнението на младите хора в България за предстоящото председателство.

Три от петте въпроса в анкетата имат за цел да проверят базовите знания за БП, дали знаят за него като цяло, кога ще е и кой е отговорен за него.

По първия въпрос, 87,5% (105) са отговорили, че знаят за него и още 4,2% (5), че са наясно, но не и точно кога ще е. 2,5% пък не се интересуват въобще от темата. Малко са признаващите си, че реално нищо не знаят – 5,8% (7).

По втория въпрос са дали мнение 118 човека и се получи интересна картина, защото очевидно комуникационната кампания (не коментираме дали е имало въобще такава) не е достигнала до хората и не малка част мислят, че БП ще е през цялата 2018 (15,3% или 18 човека). Явно са чули нещо, но или не са обърнали внимание, или не е било достатъчно ясно конкретизирано във времет. Почти 10% помнят вероятно предварителната схема, по която страната ни трябваше да председателства Съвета на ЕС от юли месец, но все пак мнозинството от допитаните или 72,9% (86) са посочили верния отговор – от 01.01.2018 за срок от шест месеца.

С третия въпрос нещата също не са толкова ясни, колкото се иска на управляващите и на въпроса кой е отговорен за БП то правилно отговорилите намаляват до 71,6% (83) от общо 116 души дали мнение. Тук интересното е, че няма отговор от предложените четири, който да не е бил избран, съответно е възможно да е имало и игра на тото пък каквото стане. Най-голямо е объркването с г-жа Екатерина Михайлова, която явно е добре разпознаваема и благодарение на постта си във Външно министерство е логично избирана и за отговорна за БП с 13,8% (16) от отговорилите. Следващ по отговори е самият министър-председател Бойко Борисов с 10,3% (12), а на последно място е и президента г-н Румен Радев с 4,3% (5) от гласувалите.

Следващите два въпроса от анкетата са отворени и имат за цел да проверят спонтанно идващите на ум отговори на това какви са предимствата за България и каква е личната нагласа на хората. И по двата има подадени близо към 80 текстови отговора.

По първия преобладават логични и задълбочени коментари, обединени в мнения като: определяне на дневния ред, разпознаваемост на страната ни на политическата карта на Европа, акцентиране на важни регионални въпроси, България като регионален стълб, възможност да демонстрира ангажимент към европейската кауза и ценности – да покаже, че е и способна да поема отговорност и е надежден партньор, България има възможност да модерира европейския дневен ред, поставяйки на преден план значими за тея теми като европейското бъдеще на Западните Балкани и много други.

В картината преобладават думи като шанс и възможности, в сравнение с негативните или пасивни коментари, макар и те да не липсват.

Колкото до личната нагласа на запитаните, надделяват положителните оценки и очаквания, но не са рядкост и пасивно неутралните такива. Явно хората или не искат да очакват нищо поради страх от поредното разочарование, или наистина не могат да изкажат мнение дори в личен план как виждат нещата. Предполага се, че именно все още ниската култура и знание за същността, ценностите и принципите на Европейския съюз са основния фактор за това, но по същество това е една друга тема.

Негативните коментари винаги носят един особен заряд и оценка на даващите ги, в следващите редове са цитирани някои от тях без да е приложена някаква редакция:

“Провал. Не са формирани ясни теми и приоритети, в периода ще трябва да стартират важни дискусии – например за бюджета след 2020 г., по които изобщо нямаме ясна позиция.”

“Ще бъдат изхарчени милиони държавни средства с нулев цялостен резултат.”

“Или ще”блеснем” или ще “посърнем””.

Водеща цел на анкетата бе да е ограничена във времето за попълването й, за да се избегне вероятността от подготовка на отговорите, както и дублиране на гласувалите от различни места. По този начин се постигна ефекта на максимален брой хора участвали в нея на случаен принцип, които дадоха своя прочит на поставените пет въпроса.

Възрастовото присъствие се оказа в доста по-широки граници от очакваните. Явно темата все пак буди интерес у всеки. Най-младият участник е 13 г. и е още в училище, а най-възрастният – 56 г. и е висшист.

От гледна точка на представянето на половете си проличава активността на нежния с 57,5% (69) дял, докато силния е с останалите 42,5% (51).

Интересна е ситуацията от гледна точка на образованието. Изключително висок е процента на висшистите, обхванати от проучването с цели 72,5% (87), като отделно 8,3%(10) са посочили степен по-висока от висшето, което предполага докторантура или друга високо академична квалификация. Не отсъстват хора със средно 17,5% (21) и основно 1,7% (2), но прави впечатление високата степен на образование като цяло.

Анализът показа една интересна действителност, а именно, че е заформена представа сред младите за предстоящото председателство, на места тя е неясна и без конректно измерими очаквания и настроения, но в мащаб обществото вярва този период да донесе промяна от гледна точка на по-добри условия за живот, възможности за развитие и перспектива за бъдещето.

Младите са достатъчно интуитивни, търсещи истината навсякъде и носещи в себе си заряд за нещо повече, макар понякога да са изгубени. Изгубени, заради динамиката на живота, необходимостта от спешни задачи и ежедневни задължения, които ги отдалечават от истински значимите неща като ценности и идеали, които де факто сформират същостта на една нация и усещането за принадлежност към едно общество.

А всъщност всичко е толкова просто. От нас зависи да се възползваме максимално от дадената ни диригентска пръчка за тези шест месеца и да ръководим случващото се в цяла Европа с чест и достойнство, с памет и наследство, защото сме българи.