В продължение на традицията да се припомнят стари български рецепти именно преди един от най-светлтие български празници, Коледа, се избра в началото на месец декември да се разгледа рецептата за любимата на поколения българи капама. Характерното при нея е, че винаги става различна, но вкусът и се помни от всеки. Тази рецепта не е универсална, а е малко пречупена през призмата на политическата обстановка в страната и все пак е достатъчно достоверна, за да се набележат основните съставки за направата й. Да започваме!
Рецепта за капама с дъх на политика:
Първата стъпка на всяка рецепта е подготовката на съставките.
Основната на тази българска вкусотийка е месото. Не случайно е любима за голяма част от населението, защото ако трябва да си признаем, сме си месояди и любители на колкото се може повече от този протеин (да вкараме малко здравословни термини в увода, че после няма къде). Пък и великият Мечо Пух е привърженик именно на колкото се може повече, пък каквото ще да стане. Бай Ганьо пък даже не подбира какво да сложи, щото важното е все нещо да има. Та тук препоръката е месото да бъде поне няколко вида с оглед на желания пъстър вкус накрая. За радост или не, именно пъстротата на кабинета Борисов-3 е на лице, така че имаме и свинско и тележко и пилешко, абе коалиционно отговаряме на това изискване.
Следва умерено количество кисело зеле. Тук кисело е дори повече с Корнелия (приликите с първите букви е уж напълно случайна), но пък и ние си обичаме да ни е вечно онзи трапчив вкус от киселото в устата и каквото и да правиш, той все е там, ама то и тя е все там. Рецептата е такава да не забравяме.
Следва малко ориз, което е по ВОЛЯ и желание, макар да се води от задължителните съставки. С оглед и на парламента, някак и това е изпълнено и е ограничено като количество(и действия), но пък е ключово при взимането на важни политики и всеки започва да го цени когато му потрябва. Та да не се пропуска е препоръчително.
Няма как да не споменем парче сланинка, която е малко мазна и може и без нея, ама все пак я има и исторически се е доказала, че ще продължава и да я има. ДПС са сходната картинка и аха да ги няма и пак са там. По правило сланинката е във вечен конфликт с месото, което напоследък си проличава и в парламента. Мине не мине време и някой конфликт се заражда между патриоти и ДПС, демек, всичко си е в нормите на съставките и всички работят правилно.
За финал и не на последно място са незавизимите, уж, участници, които са така овкусяващите подправки, да не кажем задължителни за всяко ястия. Българите сме богати от към подправки и индивидуалности, които все не са някъде, но пък са някои и са навсякъде, така че не може без тях.
След като са на лице всички съставки, традицията изисква да се спазва ред на редене в голям порцеланов и кръгъл гювеч, който дали 240 лъжици или единици съдържа, не е толкова от значение (макар да е имало опити той да бъде намален наполовина, все пак стигаме до това, че трудно се отказваме от традициите). По-интересното е, че уж се реди сланина, месо, зеле, пък то накрая кой където свари и все става бъркана манджата. Ама то така е вкусно.
Всичко би следвало да се сложи в студена фурна, за да не се пукне съдинката, но с оглед на нашите конкретни съставки, отдавна нещата за прегряти и няма такава опасност. Очаква се градусите на печене да са повече от максимално допустимите и от происзводителя на фурната, но по Коледа стават чудеса.
В крайна сметка рецептата е такава, каквато си я направим ние самите и дали веднъж на 4 години или не, щя си я ядем каквато е, пък дали ще си оближем пръстите, или ще се погнусим, е приказка с отворен край.
Just Dilyana 