На 25-ти януари 2018 г.в София се проведе първата за годината неформална среща между вътрешните министри на ЕС от формата „правосъдие и вътрешен ред“ с основен фокус започната с подкрепа от всички през 2016 г. реформа в системата за убежища и подобряване управлението на външните граници в отговор на мигрантската криза. Една изключително важна тема, която съвпада и с един от четирите приоритета на българското председателство – сигурност и стабилност.
В пресконференция Министър Радев обобщи основните точки, които се дискутираха в работната група и даде сигнал за ангажираност както от българска страна, така и от всички страни-членки, че до края на месец юни ще има една нова и ефективна система. Много положителни настроения се усетиха в тази насока и най-вече решимост да се стигне до края.
Самото изпълнение на тази не лека задача следва на пръв поглед опростена линия на работа в експертни групи на първо място и необходимата политическа подкрепа на второ. Единствено след преминаване през тези две нива ще може Европа да има нова политика за справяне с един от най-големите проблеми на Европа за последните години, в резултат на множеството конфликти из целия свят – миграционната криза.
Целта на първата неформалната среща в София бе да се даде началото и да се състави т.нар. „пътна карта“, която да начертае стъпките на случване на целия процес и да синхронизира всички нива на ангажираност. Няма повече или по-малко засегнати страни, това касае всички граждани на Европа и за това е важно колективното участие.
„Да намерим правилната формула“, за да „направим системата за убежища по-ефективна, способна да се справи с текущите и предстоящите предизвикателства през ЕС“. С това може да се обобщи въведението от министър Валентин Радев.
Европейската система за убежища представлява начинът, по който се третират търсещите убежища лица и се определят стандартите в различните държави-членки, по които те да се приемат. Съществуващото към момента различие измежду всички страни води до вторични движения на хората в търсене на най-удобния начин за намиране на убежище, а това създава дисбаланси в целия ЕС.
Именно за това и европейският комисар по миграция, Димитрис Аврамопулос, направи изказване по темата. За начало той сподели своето възхищение, подкрепа и благодарности към българската страна за поетото Председателство на Съвета на ЕС, както и че именно приоритизирането и гледането на текстовете един по един, което е българското предложение, е това, което трябва да се направи.
Той поясни още, че предстоят пет дълги и не леки месеца на усилена работа върху текущата система, за да стане тя балансирана, силна, ефективна и честна спрямо всички. Реформа на правилата от Дъблин и подобряване на съществуваща система за убежища ще доведе до дълготрайна стабилност в региона и повишаване стандартите на живот, които са основни принципи за ЕС.
Всичко това, обаче, е дълбоко обвързано с друга основна тема – външните граници на ЕС. По това направление е постигнат значителен напредък през последните години в резултат на бежанската криза, но също така се видя и невъзможността на съществуващите механизми реално да се справят и че още трябва да се направи.
Важността на темата с границите е неоспорима. Това се вижда и в подкрепата от всички страни-членки. На лице е баланс между страните от периферията и страните, които са на границата на ЕС, което само по себе си е една огромна стъпка в правилната посока.
Според едно изказване на комисар Аврамопулос „мобилността на хората е характеристика на 21-ви век“ и всички трябва да работят в тази насока, за да направят Европа по-силна. За това е нужна хармонизация и уеднаквяване на политиките на общностно ниво, за да се даде тласък на развитието на политиките и създаването на правилните инструменти за справяне с тези съвремени предизвикателства.
Мигрантската криза засяга не само страните, които са желани дестинации, а обхваща нуждаещите се от закрила и страните по произход. Именно сътрудничество между всички заинтересовани страни, както и намесата на световните организации, може да даде реални резултати в полза на всички. В този процес водеща роля може да има европейското семейство, а защо не и българското председателство.
Just Dilyana 