Just Dilyana

Шахът е стратегически интелектуален спорт, който противопоставя двама играча. Царицата е най-силната фигура в шаха, която съчетава предимствата на топа и офицера.

Не случайно приликите са очевидни, защото е време за нова игра. За това, да отворим дъската, да подредим фигурите за предстоящите местни избори в София на 27-ми октомври 2019 г. и да наблюдаваме шоуто в пълния му блясък (и трясък, както несъмнено ще се получи).

Към момента вече са ясни всички кандидати за столицата, но фаворити, очевидно за граждани и изследователи, са двете царици – сегашния кмет с три мандата зад гърба си г-жа Йорданка Фандъкова и претендентът, издигнат като независим кандидат – г-жа Мая Манолова. И двете с завидна политическа кариера, опит и натрупани нагласи и очаквания сред общността.

От черната страна на дъската е опитната царица, която не се срамува от стореното за последните 10 години, а даже обратното, обещава да продължи, ако я изберат отново. Ако столичани са харесали ремонтите по Графа тази година, например, с леката препратка към черноморския ни бряг, благодарение на “перките на акулата”, или пък симпатизират на затворения цикъл на ремонтите на булевардите като Цариградско шосе и България, то тогава изборът им е ясен. И ако си мислите, че те са приключили, това съвсем не е така, ремонтите продължават през зимата, че и догодина, важно е дейности за отчетите да има.

Ако се върнем назад във времето и припомним как билетчето за градски транспорт от 1 лв. стана 1,60 лв. без основателни причини, или пък споменем по-актуални ситуации като гафа със “Златния век”, проблемите с детските градини, дупките и “качественото” асфалтиране многократно на едни и същи участъци, тротоарите или липсата им, то списъкът с дела само ще се увеличи. Да не забравяме, че заема и длъжността на зам.председател на ГЕРБ, което я прави част от управляващите, които пък се осраха в гафове като “апартаментгейт”, кражбата на лични данни от НАП и др. Носенето на две корони, извинете дини под една мишница, може би малко и понатежаха.

От бялата страна на дъската, не за друго, но поради неопитността именно с атакуваната позиция, е бялата царица. С немалък политически опит зад гърба си, с дълъг списък от противоречиви позиции и действия преди и сега, но някак уверено, че носи символът на “промяната”. Издигната хем като независима, хем подкрепяна от леви и десни партии, НПО сектора, браншови организации и др., тя е по-скоро противоречие отколкото сигурност. Последните събития от изминалата седмица го потвърждават, седнала на инвалидна количка докато я снимат, а отделяща завидно време за визията си, излизаща по медиите ден след това. До скоро отричаща политиката на БСП, но сега получаваща именно подкрепата й, показва колко уклончива и адаптивна може да бъде спрямо обстановката, което ни кара да се замислим чии интереси или по скоро от какви интереси се води. Бялото в крайна сметка може да се окаже прекалено наивен цвят за отдавна оскверненият й политически живот.

Преди началото на кампанията, в национален ефир, самата тя призна, че допуска и вероятно ще допуска грешки, като визира подкрепата си за Пеевски и участието в протестите по време на правителството на Орешарски, но подчерта, че всичко е видно и ясно, а не задкулисно. Факт е, че през последната година стана лице на активностти на хората в неравностойно положение, глас на майките и онеправданите, видяхме я по телевизорите при борбата на много граждани с различните топло и електро-дружества в ролята й на Омбудсман, но какво реално донесе това на столичани трудно може да се определи в измерими стойности, май повечето й бяха вербални. Всички знаем, че куче, което лае, не винаги хапе.

Що се касае до политическите обещания и планове за София за следващите 4 години и двете царици спрягат доста умело модерни сентенции като “зелен пояс”, “дигитализация”, “метро”, “електронна община”, “блокчейн платформа”, “умен град” и други, с които ще се борят да привлекат всеки глас, сякаш е битка на живот и смърт. То всъщност и така може да обобщим борбата за предстоящите избори в София, защото ако управляващите изгубят най-силната си позиция, не се знае какъв вятър ще завее от тук насетне и кой ще спечели партията в дългосрочен план.

На лице е, обаче, натрупала се умора в гражданите, безверие и тотална апатия към родната политика и слабо доверие, че нещо кардинално може да се промени. Всъщност, повечето позитивизъм е насочен към европейските институции, че ще ни оправят отвън, отколкото към народните павета (колкото и да са останали непокътнати). Така че лозунгът “аз съм промяната”,“не си ли изпатихте достатъчно” или пък “работим за София” може да отблъснат интелигентния електорат, вместо да го мобилизират. Но то пък и той не е толкова голям, че да е от значение…масата е важна, бройката зад бюлетините, за това да оправим алеите в малките квартали, да подновим маркировката преди дъжда да я измие и да изчистим улиците дори в най-мрачното време, че избори идат.

Българинът е странно същество, а софиянецът още повече, имайки се за върл кореняк още след първата година заседналост, с компетентност по всички въпроси от последните няколко десетилетия. Странно как, обаче, има склонност да забравя и мазохистично да вярва на поредните повтарящи се обещания, които като наркотик водят до пристрастяване към ПИКливи политики без капка реализъм.

Партията шах скоро ще стартира за едномесечна игра, в която политици, анализатори, медии, олигарси и всички пешки в и извън играта ще се включат, но накрая аз и ти ще останем в малката кабинка със спуснато перде, за да направим своя избор, пък било то при положение ”пат” или  “шах и мат”.