Just Dilyana

Всеки ден сме изправени пред множество избори – от ранна сутрин трябва да изберем какво да облечем, с коя паста за зъби да се измием, какво кафе да пием, какво да облечем, което продължава през целия ден – какво да обядваме, каква вода да изберем, дали ще купим нещо за дома или пък за нас в края на работния ден. Всеки избор, който се налага да направим, е базиран подсъзнателно или не на един от двата водещи принципа- мотивация или манипулация.

Ако към мотивацията може да причислим вътрешното желание, личния порив, копнежа към дадено нещо и като цяло придадем положителен аспект, то това съвсем не е така с манипулацията. В повечето случаи с нея свързваме нещо лошо или нещо напълно ненужно първоначално, но въпреки това се поддаваме на нея в повечето случаи без дори да го осъзнаваме.

Рекламите, например, имат за цел да ни подтикнат към закупуване на даден продукт по необходимост, за която дори не сме знаели до този момент. Страхът е най-силният мотив и често се използва в подобни рекламни кампании. Най-често се таргетира здравето като основно за нашето добруване и умело се цитират статистически данни, като например, че всеки втори страда от дадена болест, но ако превантивно се сдобиеш с конкретен продукт, то тогава няма да си този втори и др. Манипулацията умело си служи с психологически похвати, статистически данни и конкретни цифри, с които да ви убеди, че всички ваши познати вече имат дадения продукт, така че защо и вие да го нямате. Всичко това е с цел краткосрочен, моментен ефект с финансово изражение. Добре работеща схема за еднократни сделки, печалби на момента и нещо, което няма повтаряемост във времето.

С политиката е същото. Да бъдеш добър политик, който изгражда електорат в дългосрочен план, който не само говори, но и действа за благото на другите, тоест, мотивира ги да го следват без да им упражнява какъвто и да било натиск, е почти невъзможно да съществува днес. Повечето политици, именно още нещо, поради което свързваме “политиката” с нещо мръсно днес, използват манипулацията. Но тя не винаги носи нещо негативно. Просто времето я е превърнало в задължителен инструмент на всеки политик. Умението да манипулираш е право пропорционално на това дали ще спечелиш. Най-добър пример за това са именно изборите.

От водещите кандидати за кмет на столицата тази есен може да откроим 4-ма с горе долу ясна програма за следващите 4 години, ако бъдат избрани (има и такива, които все още не са представили такава). Това са Й.Фандъкова (ГЕРБ/СДС), Б.Бонев (Спаси София), М.Манолова (независим, но подкрепян от БСП и други) и Б.Игнатов (Демократична България). Общото на всички е, че са добри оратори, харизматични личности, които умело използват манипулацията като инструмент в техните кампании. Забележете, казах манипулация, а не мотивация.

Ако може да ги разделим, то логиката би била на база опита им до момента с тази позиция. Й.Фандъкова е с три мандата зад гърба си и нейният основен аргумент е доброто й познаване на проблемите на града и заставането зад вече реализираните проекти. В допълнение, те ще продължат да се случват, но и ако бъде преизбрана. Умело се спестяват някои горчиви факти с проблемните ремонти и гафовете, но никой не е безгрешен, нали. Манипулацията тук е финна и на подсъзнателно ниво, че до някаква степен ни е вече позната и няма с какво “по-лошо” да ни изненада.

От другата страна, обаче, стоят тримата опонента без никакъв опит с поста, но смело нападащи го с оглед на управлението до момента. Манипулацията е от типа на застъпване на страната на потърпевшите до момента граждани, т.е. “достатъчно търпяхме”, “време е да се свали статуквото”. И тримата се възползват от допуснатите грешки и обещават, че няма да ги повтарят, ако бъдат избрани.

Колкото до самите обещания, четиримата кандидати си приличат с това, че програмите им са адекватни и обхващат основните столични проблеми като замърсяване, презастрояване, ограничаване на трафика в центъра, нужда от зелени площи и енергоспеяеми и ефективни сгради, чист въздух, детски градини и като цяло подобряване на градската среда. За всеки гражданин има по нещо – за кой това ще е решение на проблема с боклука, био-горене или пък по-хубави кошчета, за кой въвеждане на по-модерни и ефективни начини за отопление, за всеки е помислено. Един от кандидатите допринася с международен опит и практики, друг с предлагането на изцяло драстични и крайни промени спрямо текущата ситуация, но всички са обединени около идеята за “по-добра” София. А не е ли това най-добрата манипулация? Всички искаме точно това.

Избори. Колко много и колко трудно могат да бъдат взети. Многообразието днес не винаги означава по-добро качество и по-стойностен живот. Във всеки аспект, било то битовизъм или политика, икономика или религия, изборът зависи от многопластови решения, които всеки от нас трябва да прави непрекъснато. Изморително, натоварващо и стресиращо. Именно това е живота днес – стрес. Докато преди е трябвало да избираме между двама кандидата, две пасти за зъби, то сега кандидатите са над 40, видовете пасти за зъби само от един производител са над 20… Всичко това усложнява вземането на елементарни избори, създава едно непрестанно неудовлетворено население с комплекс за малоценност и в резултат – слаба воля.

За това манипулацията работи. В среда с много стрес и малко мотивиращи личности, се оставяме на течението, на добре звучащите обещания и очакваме поне някакви успехи. Но не трябва да забравяме, че тя носи само краткосрочен, а не дългосрочен  ефект. Няма унаследяване, устойчивост на решенията и изграждане на дълготраен позитивен ефект. Именно в това е проблема.

През годините ние сами избрахме манипулацията пред мотивацията, просто защото е по-лесна. Защото за кратък период от време тя ни устройва. Защото искаме да преживеем деня, пък другите да му мислят след това. Когато човек е затормозен с оцеляването си е трудно да мисли за бъдещето на идните поколения. Именно в такова време няма как да се появят лидери, които да ни вдъхновяват. Болестта на мисълта за “тук и сега” е водеща и за това манипулацията ликува. Това не трябва да продължава.

Мотивацията е доказано, че води към по-добър живот не само материално чрез постигане на по-добри резултати и вземане на по-стойности решения, а и психологически като носи вътрешно удовлетворение от самото живеене. Не е важен животът сам по смисъл, а самият начин, по който го живеем. Всъщност избори винаги имаме. От нас зависи какво правим всеки ден, дори да грешим, важно е да се учим от грешките и да продължаваме.

А дали сме си взели урока и в политиката на база досегашните избори, които сме правили по време на избори, или ще продължаваме като овце да вярваме на манипулации и празни обещания без конкретика, зависи от това доколко сме пораснали да поемем отговорност над решенията си и сме готови да погледнем отвъд себе си, към общото. Силата да избираш е основното нещо, което ни отличава от останалите животни, стига да я използваме. Мотивиращо, нали!