За трета година ще покажем една по-различна версия на родна традиция с лек политически привкус и в унисон с идващите празници. Сняг може и да няма, защото има кой да го лови във въздуха, но пък дупки и скандали има, така че няма да ни е скучно.
Този път ще подходим по-креативно и вместо една рецепта ще представим версия на цялата маса за Бъдни вечер. Всички нужни гозби (имайки предвид политически актьори и събития), ще сложим на трапезата и ще видим коя какво място е заслужила.
Няма как да не започнем от питката с паричка. Тя е фундаментална за всяко семейство и носи смисъла на определяне на живота за цялата година. Тук е ясно на кого се пада именно тази роля – Фандъкова и в частност ГЕРБ, които спечелиха местните избори и отново ще управляват процесите по правене на политики в родната страна. Макар с леки сътресения, немалко трудности, оспорван балотаж и няколко нови играча, все пак някак (без да се питаме как точно) нацелиха парчето с паричката и за следващите 4 години ще ни напомнят за лидерската си позиция. Късмет, да речем.
На второ място ще посочим ошава, който по същество е съвкупност от различни плодове. Като малка едва чаках тази вечер, за да видя как баба приготвя прилежно изсушените от лятото плодове и прави магическата отвара. Е, в този случай ошавът е леко по-различен с оглед на темата ни и представлява съвкупност от различни формации или т.нар. Обединените патриоти. Тъй като успешно изхвърлиха Атака от коалицията това лято, с немалко сплитни, сцени и разправии, няма как това да не се отрази на крайния вкус на ошава, но и за това няма как да го изпуснем от политическия живот през годината и заслуженото място на масата. Ошавът си остава една непридирчива от към съставки гозба, всеки път различна, но е неизменна част от трапезата за Бъдни вечер.
Идва ред на сармичките или постното ядене, което е любимо за повечето българи. Тук традициите за подготовката му са много, но е ясно, че то стои в центъра на масата, някак самостоятелно и категорично лидер по вкус. За това предлагам тази роля да е за Президента Радев, който въпреки присъстващ в играта, наблюдаващ я изкъсо, понякога неодобряващ или друг път строго подкрепящ я, стои дистанцирано. Очеизвадно е. Пък и сарми може отделно да се приготвят, пак ще са също толкова вкусни, та да си оближеш пръстите. А самата аналогия от грижливо подредената плънка в точната пропорция с големината на зелевото листо и държавния глава като такъв, показва педантичността и стабилната подготовка, която е необходима, за да е всичко точно и да няма изпуснати работи. На това му казвам представителната позиция на масата.
Няма как да има Бъдни вечер без тиквеник. В този случай тиквеникът не е нито сладък, нито пък е от тиква, а е по-скоро аналог на нещото, без което не можем, а именно голям скандал. Тази година заветното първо място в тази класация даваме на „апартаментгейт“ или скандалът с луксозните имоти на властимащите, закупени от Артекс, които в повечето случаи се оправдаха или дори „не знаеха“ за съществуването им (или че е било проблем). Антикорупционната комисия приключи нещата като не откри конфликт на интереси при всички сделки, но ние си знаем, кой каквото могъл – взел. Слагаме на масата тиквеника, поръсваме го обилно с пудра захар без да се стесним, за да стане толкова сладък, че да се задавим. Ами това е, тиквена му работа.
Идва ред на чушката с боб. Хем така хем иначе, все е боб, пък било то уврял и остарял. Тази чест отдаваме на Главния прокурор Иван Гешев и, учудващо за всички, повторното му избиране за такъв. Е, без боб няма да минем, пък после ще му мислим за газовете и осмърдяната работа. То не че и нещо може да се направи, преглъщаме и продължаваме, пък каквото такова.
Българинът не сяда на маса без лютичко. Някак винаги гледаме да извадим от онези малки чушлета от буркана на баба и да сложим на масата в купичка. Да има. Не бихме казали, че лютата чушка е типично ястие за Бъдни вечер, но някак и смисъла, който ще вложим е парлив и има за цел да смути останалите балансирани помежду си блюда. Тук ще посочим Слави Трифонов и проектът му за партия „Няма такава държава“. То не, че я има, очевидно все нещо не е както трябва или както се иска от управляващите, тоест не се иска въобще, ама то и лютото не е за всеки. Сега виждате защо хем няма място, хем си е баш на мястото.
За финал ще добавим една лека заигравка за глада с ядките. Орехи, бадеми, кашу, каквото и да е, ще го сместим. Вярно, не им е мястото и на тях на масата, но то и Манолова все още не е наясно кое й е мястото, така че някак нещата изглеждат нормално. Омбудсман в начало на годината, кандидат за кмет по средата и учредител на гражданска инициатива “Издигни се” в края. Човекът търси себе си през цялото време, макар по-скоро в случая търси центъра на събитията, но пък намери място на масата ни.
Основно правило по традиция е ястията на Бъдни вечер да са нечетен брой и все постни. Е, всички знаем, че при подредбата в началото ги броим, пък после като седнат всички, тактично придърпваме още няколко. Едно е вярно, масата е винаги пълна.
В този ред на мисли, може да изброим още събития и личности, с които да обогатим нашата политическа версия като например скандалът с БНР и Силвия Величкова, некачествените столични ремонти, в т.ч. Графа, компроментираните обществени поръчки, проблемът с боклука и чистотата на столичния въздух, същевременно планът за завода за горене на отпадъци край София, скандалът със “Златния век” и други. Но нека да не прекаляваме.
В крайна сметка, важното е да сме живи и здрави, да седнем всички на една маса, без значение от възрастта, пола или политическите разбирания и да си направим равносметка на това, което сами сме си избрали и постлали. Защото както гласи стара българска поговорка – всеки сам ще си сърба супата.
Just Dilyana 