Just Dilyana

Не, това не е слоган на пореден протест на граждани срещу управляващи, нито поредния негативен коментар от страна на институции, чиято помощ сте поискали в даден критичен за вас момент. Това е съобщение в едно от водещите приложения за запознанства – Tinder – което получавате след дълго разглеждане на възможни кандидати. И не, това не е най-разочароващото, което може да ви се случи. То вече се е случило, щом го използвате.

Продукти се създават след като има търсене за тях. Това е правилото на пазарната икономика. Днешният динамичен и модерен свят претендира да ни свързва помежду ни, а вместо това знаем, от личен опит, че ни дистанцира едни от други, от семейство, приятели, близки. Именно в осъзнаването на това, оценяваме какво сме изгубили и дефакто се заражда масова нужда от запълване на това пространство.

Сайтове, приложения и места за срещи са сред най-бързо развиващите се инициативи от последното десетилетие. Именно търсенето и спешната нужда от попълване на вече изгубеното, от не толкова далечното минало, поражда една ужасяваща статистика и разкрива тъжната истина на нашето време.

Все повече млади остават сами, все повече хора изпадат в депресия, а стресът в градската среда само ескалира година след година. Дори рано намерили своята половинка хора, остават нерядко безпомощни пред новата ситуация години по-късно, в която трябва да намерят първо себе си и след това да се ориентират в света край тях. А той се промени само за няколко години и не мога да кажа, че е към добро.

Ако сте израснали през 90-те години, то несъмнено помните “ерата на компютърните клубове”, социалния хъб на нашето детство във времето между училището и нощния сън. Със сигурност сте имали акаунт в някоя от следните платформи mIRC (мирката), ICQ (i seek you), abv chat или дори skype и сте се радвали на цветните шрифтове, с които се пишеше, многобройните чат-стаи като място за онлайн събиране на целия квартал (Nadejda room, Lulin room…). Със сигурност сте овладели и най-масовия за времето език “asl-pls, на който бяхме самоуки, но много добри.

Ако сте пропуснали този период, по незнайно какви причини, то несъмнено сте от следващите и за вас е било нормално да имате няколко профила в сайтове за запознанства като sladur4е.com и elmaz.bg. Идеята да покажеш снимки, да бъдеш когото искаш и да си пишеш с някой, който ти харесва, започна своя възход още тогава.

Ако сте пропуснали и това, къде сте били, най-вероятно сте чакали най-доброто – зората на социалните мрежи като myspace, facebook, twitter, instagram и други. Общественото популяризиране на тези платформи ги валидира и издигна онлайн запознанството на друго ниво. Вече трябваше да изградиш своя профил, да положиш усилия, добавяйки снимки, интереси и да се опиташ да бъдеш повече себе си, отколкото някой друг.

Усмихнахте ли се на някой спомен вече? Аз да, но само за секунди, защото бързо осъзнах по какъв път сме тръгнали още тогава и докъде ни е довел той. Днешните приложения за запознанства, като Bumble, Badoo, OkCupid, Tinder и други, са само черешката на тортата на цялата тази изкуствена вселена.

Но нека поговорим за Tinder. По същество това е мобилна апликация, която работи на базата на географски координати (локация) и зададени параметри (пол и възраст), която ти предлага кандидати за запознанство. Условието за какъвто и да е контакт, обаче, е, и двете страни да се одобрят (мачнат=match), след което се появява опцията за писане. Интересното е, че трябва да се довериш на инстинкта си, дали на физическо привличане, доколкото може да говорим за такова само по снимки, или т.нар. сапиосексуално (sapio=интелектуално), но ти решаваш дали искаш да дадеш шанс на някой.

Възможността, която Tinder дава, е именно място, където да срещнеш нови хора, които в забързаното ежедневие днес няма как. Работим в светлата част на деня, а в малкото оставащо време спортуваме или отделяме за семейството и близките. До тук с “доброто намерение”, което е и пътя към ада.

Именно всичко това като нарастваща нужда виждат от Hatch Labs през 2012 г. и в инкубатор за стартиращи компании (startup) създават въпросното приложение. Самата компания бързо усеща успеха си и добавя платените опции Tinder gold / Tinder Plus, които в сравнение с базовата допълнително дават възможност да виждаш всички харесали те и те показва като топ предложения сред противоположния пол.  На следващ етап добавят супер харесването (super like) с цел да повишат и самочувствието ни, още нещо, което се причислява към липса за всеки един от нас.

След прекарано известно време в Tinder и чути какви ли не приказки за това за какво се използва, реших да споделя своите мисли по темата. Разбира се, за да не звуча прекалено повърхностно и егоцентрично, се разрових за малко статистика по темата.

В сайта businessofapps.com намерих доста интересни цифри, които потвърждават по-рано казаното от мен като лично наблюдение. Към 2018 г. потребителите на Tinder нарастват на 57 милиона от цял свят. Използва се в 190 държави и е наличен на над 40 езика. Към същият период са регистрирани над 20 милиона съвпадения, като статистиката показва, че голяма част от тях стигат до реални срещи, което подобрява резултатите и на най-добрите онлайн платформи за срещи до този момент.

Да се върнем на реалното му използване. Ако, да речем, разгледаш 1000 профила, то вероятно ще харесаш малка част от тях или 100. Вероятно още по-малка част ще харесат и теб -50. Това не значи, че всичко е цветя и рози. Трябва някой да се осмели и да пише – 20. До тук добре, но ти преценяваш на кого да отговориш – 10. С времето някак част от тях се изгубват в мълчание -5 и остават 5-ма, с които вече си говориш. Бързо осъзнаваш, че 2-ма са груби или неприлични за теб, 1 даже го отписваш (unmatch), което те оставя с 2-ма. Ако си с късмет може да решиш с 1 от тях да се видиш на живо, пък дали ще се окаже “избрания”, е съвсем друга тема, която клони към фантастичното.

Това е накратко статистиката от горчивия ми опит с Tinder. Не е за всеки и със сигурност не те прави по-щастлив. А когато разглеждайки различни кандидати и стигнеш до известната страница с текст “няма никой нов край вас”, изпадаш в лека неудовлетвореност, помрънкаш тихо под нос и си казваш “е, пак ли”, “и тук ли”.

Може да не е най-известното приложение за запознанства в света (според същите данни от по-горе), но има нещо в него, което привлича и те кара да намираш по няколко минутки за отмятане (swap) наляво (за отказ) и надясно (за одобрение). Бих казала, че има свойството да убива мозъчни клетки за времето докато го ползваш и че пристрастяването е именно, защото ставаш апатичен към всичко около теб (и го използваш за бягство от реалността). Вероятно професионалисти ще го обявят за болестно състояние след време, наричайки го  “тиндъризъм”, но това няма да е голяма изненада за никой.

Състоянието, в което се намираме е една много тънка граница между нормалното и непоправимото. Ходенето по тънкия ръб между реалния и дигиталния свят може да ни отведе до крайности. В едната страна човек може да се изгуби и да се поддаде на изкуственото, а в другата да повярва безусловно на приложенията и предварително зададените параметри, за да намери своята половинка. Това не гарантира устойчивост и успех в реалния свят, да се знае.

Всички тези сайтове, приложения и дигитални възможности само ни затварят допълнително в собствените ни клетки, защото ни позволяват да се “защитим” от евентуалното разбито сърце и истинските емоции (отхвърляне, изоставяне, несподеленост), които са ни наранявали толкова пъти, че вече не знаем дали ще преживеем, ако ни се случат още веднъж. И по-тъжното е, че те ни позволяват да изградим една фарс версия на себе си, в която да сме по-силни, по-красиви и непристъпни, защото всеки си е казвал поне веднъж “повече няма да позволя на никой да ме накара да се чувствам така отново”.

Липсата на реална комуникация, близост между хората, това да бъдем себе си такива каквито сме, да не се затваряме зад хиляди стени и емоционално да позволим на някой да стигне до нас, крещи за истински действия. Колкото по-бързо запълним празнотата в себе си по правилния начин, колкото повече ползваме света с всичките си сетива, толкова по-бързо ще разберем, че Tinder не е място за намиране на “последната любов” или “принца и принцесата”. Това е поредната болест на модерното време, от която трябва да оздравеем.

Хората са казали, “здрав дух, здраво тяло”, защото всичко започва от нас самите и ни е в главите. До колко ще оставим съобщение от типа ”няма нови хора край вас” да предефинира настроението ни, зависи само и единствено от нас самите. За да се появят нови хора, първо трябва да оставим старите хора и емоции в миналото.