Още в края на 2019 година знаехме, че следващата ще бъде някак различна. Високосна. Именно с началото си тя се оказа интересна и пълна с емоции и събития, които предизвикаха смут, вълнения, страх и не малко паника сред различни общности и народи.
На 31 януари се финализира Brexit или излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС). Нещо, което само по себе си е прецедент в историята на Съюза от неговото създаване през 1951 г. насам.
Излизането на Англия от Съюза на 28-те европейски държави се оказа дълъг и нелесен път, тъй като никога преди това не се бе случвало и европейските политици и институции трябваше да измислят как да стане. Самата страна бе вътрешно разкъсвана между това дали да напусне или не, множество дебати се осъществиха и политици се изказваха, накланяйки везната ту в едната, ту в другата посока. През 2016 година се проведе и публичен вот, т.нар. референдум по темата, на който 17,4 милиона или 52% от населението избра пътя, по който страната пое – да излезе от Общността. Англия, която стана член на същата тази група от доброволно обединили се държави през далечната 1973 г., го напусна през 2020.
Преди всяко присъединяване е на лице преходен или предприсъединителен период, такъв се очаква да има и след излизане. В случая той ще продължи 11 месеца. През това време трябва да се финализират много неща, договорки да се направят и то по начин, по който хората да бъдат засегнати най-малко. Или казано с други думи, максимално да се запазят свободите, които ЕС олицетворява и гарантира със своите политики – свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Дали това ще доведе до поредни прецеденти, обаче, предстои да видим.
Всеки поне малко интересуващ се от история или пък изучавал я с години човек знае, че Англия винаги е била особена, независима и изолираща се от всички други. Дали защото географски представлява откъснато парче земя или просто, защото има нещо друго необяснимо около този остров, то това е просто факт, който за пореден път се потвърждава.
Често Англия е сочена за свързващото звено между двата континента (Европа и Америка) в политически аспект, или по време на икономически кризи и световни воини, но винаги сякаш англичани избират себе си накрая и се затварят, когато трябва да оцелеят. Това вероятно е и техният чар, който привлича света към тях. А може и да са вековните им традиции на колонизатори или пък факта, че са кралство и кралицата е тяхното лице. Нещо, което ни връща назад в годините и ни припомня историите, които сме слушали като малки за принцове и принцеси, за крале и кралици. Е, там, кралското семейство съществува и е в центъра на светския живот.
С всичко случващо се не може категорично да се каже кой губи и дали има въобще такава страна. Истината е, че в динамичното време, в което живеем, се случват събития на бързи обороти и адаптирането към новата обстановка е единственият начин, с който трябва да се отговори, за да се продължи нататък. Да, ЕС28 загуби своята английска корона, ставайки ЕС27, но пък в крайна сметка ни дели един океан, не е като да са изчезнали от картата на света.
Всеки, който има баба знае, че високосната година носи лоша карма и много неща не бива да се правят. Не бива да се сключва брак, не трябва да се мести в нова къща, да се строи, както и бременна жена не трябва да държи остри предмети край себе си. Поверията продължават и включват в себе си виждания и обяснения на хората за това колко по-различен е месец февруари, когато има един ден повече, тоест, 29, а не 28 дни. Дали всичко това са само поверия или е както също знаем, че във всяка история има частица истина, следвайки логиката на събитията до момента, клоня повече към второто.
Февруари не само дойде, а с него дойде и нов коронавирус, или както е известен още в научните среди Covid-19. Той представлява заразен вирус, причиняващ остра респираторна болест. С други думи, засяга белия дроб и хората с подобни проблеми и склонност за развитието му са потенциално по-податливи на него. Произходът му се смята да е Китай, област Ухан, а това, че е щам, който до сега не е бил засичан по хората, го прави трудно удържим без необходимите познания, което води до нарастващата епидемия, на която сме свидетели.
В рамките на няколко седмици заразени хора имаше само в далечни области в Китай. Правителството положи огромни мерки това да остане така, цели градове се сложиха под карантина, военна сила се приложи за следене на границите, само и само да се удържи вирусът там. Разбира се, това нямаше как да се очаква да продължи и не след дълго се появиха случаи и в други страни, всички с хора, които са били в досег с такива от провинция Ухан по един или друг начин.
Вирусът се предава сравнително лесно от човек на човек, с близък контакт или по-конкретно по въздушно-капков път, тоест, кашлица и кихане до няколко метра. Инкубационният му период е между 2-14 дни, като в това време може да се развият симптоми, а може и да не се, което го прави изключително труден за изолиране преди да се заразят още хора. Малко са тези, които биха се поставили сами под карантина, а отворените граници и пълната свобода иведнъж се оказват нож с две остриета. Смъртността му е сравнително ниска, но именно бързото разпространение е гарант за създаване на паника във всички засегнати страни.
Към 29 февруари има регистрирани 85 217 случая в над 50 страни по целия свят. Смъртните случаи са 2924 или едва 3% от всички. Въпреки нищожно малкия фатален процент, паника сякаш обзема всички, включително и България.
Всеки ден българи се събуждат с новините за последните събития, или пък проверяват статистически данни на служебните си компютри през деня, за да видят дали вече не е дошъл коронавирусът у нас. Все още официално такива данни няма, въпреки че има доста слухове и конспиративни теории, че има и то в столицата (не е доказано още за лекар, лекарка, санитарка или просто пациент става въпрос).
Всъщност, няма как да не дойде и у нас. Факт е, че всяка година са налице вирусни епидемии, с които трябва да се справим. Различното тои път е психологическият ефект, който се наблюдава в родната страна, сякаш краят на света е близо. Симпатизиращите на тази версия вече атакуваха големите вериги с цел запасяване с храна за поне няколко месеца (боб, брашно, ориз, консерви и др.), което само по себе си показа как работи народопсихологията ни и колко ограничени може да бъдем в мисленето си на прага на нещо, което не разбираме, но пък сами доизмисляме и украсяваме. Сякаш мисленето ни включва на авариен режим, изключва всяка логика и се насочва единствено и само към оцеляването. Но да се върнем на факта, че това са само няколко процента от населението, хора, които изпадат в крайни фази на лудост за нещо, за което останалите, надявам се, са наясно, че просто трябва да се случи.
Коронавирусът е просто поредна форма на грип, която ще премине и замине, тъй както това стана със свинския грип, птичия и еболата преди него, която между впрочем беше с доста по-сериозни последици.
Всичко това ме кара да се замисля за нуждата от нещо, което да е фокус на ежедневието ни, което да използваме за оправдание на безсмислените си действия и да запълва новинарските емисии от сутрин до вечер. Дали ние сами не придаваме на нещата повече смисъл, от колкото те имат? Ако това е така, защо го правим, ако не от болестно състояние да сме вечно под стрес, под напрежение и по този начин да не се наслаждаваме на живота, който имаме? Може да е малко, може да сме накрая на всяка една класация, но не сме ли именно тук и сега, и защо това не ни е достатъчно? Ние сме отговорни за средата, в която се намираме и не говоря за материалното й измерение, а за онова, далеч по-важното и сякаш толкова отдавна изгубеното – духовното. Това е самата истина, а не онази от по-горе.
Високосната 2020 започна с напускане на една корона от европейския дневен ред и с появата на втора от глобално естество. Някои биха се пошегували, че не се знае кой е по-лошия вариант, но всичко това е нищо друго освен пореден тест за нас като хора и за човешкото у нас. Въпросът е не дали ще се справим, а по какъв начин и какво ще научим за себе си след всичко това. Историята се пише на база на настоящето и от нас зависи как утре ще бъдем прочетени – като победители за своето време или като победени във всяко едно естество…
Just Dilyana 