Just Dilyana

“Да се изобразява един вид затворничество чрез друг, е толкова смислено, колкото да се изобразява нещо, което го има в действителност, чрез друго, което го няма.” – Даниел Дефо

Паника. Пандемия. Петък 13-ти. Българските депутати днес взеха решение и в България е обявено извънредно положение за срок от месец с цел намаляване или ограничаване разпространението на Covid-19 (коронавирус).

Някои биха казали, че е навремена реакция, други, че е закъсняла, но е факт, че при невиждано до момента положение, нещата се случват на момента и времето променя нещата с всяка минута. Факт е, че сме от страните със слаб риск, към момента, както и, че предприемаме мерки, които някои от големите европейски държави все още не са. Критика също не липсва, че не всичко е както трябва, но да припомним, че няма наръчник, който да се следва в точно този сценарии. В подобни ситуации е важна организацията, първата линия от хора, които в последствие се считат за герои, и социалното въздържание на масата, което леко отсъства към момента.

“Съединението прави силата” е лозунга на Народното събрание и именно към него апелира Министър-председателя Борисов от трибуната на Парламента тази сутрин, като каза, че първо трябва да се благодари  на хората отпред, второ да не се изпада в крайности, и трето, да покажем на света, че може да сме единни, макар и да е само за месец. Пример за това се даде ведага в залата, когато всички политически партии се обединиха край предложените мерки и от 201 регистрирани в залата депутата, 201 гласуваха “за” тях.

Статистиката за коронавируса е ясна и достъпна за всички в реално време онлайн. Над 128 хиляди са регистрираните заразени към момента, смъртността е малко над 3% или 4700 човека в цял свят. Най-засегнати са Китай, Иран, Южна Корея и Италия. Но сякаш европейската страна събуди най-много уплах у нас, защото за много кратки срокове се разпространи и стигна до всички европейски държави. Включително и у нас.

Това превърна епидемията от коронавирус за седмици в пандемия, сравнявайки я с много по-страшни болести от миналото като испанската чума, все още най-голямата по смъртност (50 милиона умират),  еболата (11 300 измират) и свинския грип (18 500 души са жертвите му). Но да се върнем към нас и България.

В рамките на две седмици имаме 23 потвърдени случая и 1 смъртен в три града – Плевен, Габрово и София. Казвам потвърдени, защото трябва да е ясно на всички, че много повече са заразените или вече изкаралите го без дори да разберат. Вербални насоки се комуникират чрез медиите през целия период, файлове с препоръки циркулират из различни социални и мобилни приложения, но сякаш до преди да са на прага на извънредното положение, българите гледаха несериозно или клоняха към една от двете крайности – осмиваха с карикатури и постове в социалните мрежи ситуацията или изпадаха в паника и изкупуваха основна стока от големите хранителни вериги. Човешкият инстинкт е един, в момент на криза, война или паника, мозъкът се активира само в една насока, да мисли за оцеляването. Това не нещо ново, това е генетично заложено, това е инстинкт за оцеляване.

Новото е да сме разумни, да подходим интелигентно и да се възползваме от модерните начини за водене на живот и превантивно да се самовъздържим, за да не страдаме после повече. В това число, да се обърнем към онлайн пазаруване и търговия, хоум офис (ако е възможно) и спиране на всякакви масови събития. Правителството, от своя страна, трябва да продължи да действа, защото бездействието е бич и е предпоставка за по-голяма щета накрая. Социална и иконимическа кризи, уви, е сигурно, че ще има, но трябва да се създаде конкретен план за действия във всички сфери на държавата (институции, бизнес, нпо), за да се ограничи евентуалния негативен ефект от тях. Но такъв, трябва да се приеме, че ще има.

Ако се върна към началния цитат, с който започва книгата “Чума” на Албер Камю (Albert Camus) от 1947 г., посветена на изолирано градче по повод нарастваща епидемия, то именно думите на автора ще използвам и за края на този текст. Прочетете ги, помислете над тях и победете своя собствен страх, който ви е обзел. Главоболието, дращенето в гърлото, топлите вълни, които ви обземат, не са симптоматика на вируса, а на масова истерия, в съчетание с пролетна умора и страх от неизвестното. Ако се поддадете, това ще е ваш личен избор да се предадете.

“Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото – здраве, честност, морална чистота, ако щете – е резултат от волята, която не бива никога да отпада.”