Just Dilyana

Една от четирите свободи, с които се ползват гражданите на Европейския съюз (ЕС), е движението на хора. Когато тя ти бъде отнета, сякаш се връщаш назад във времето, вместо да вървиш напред. Сякаш нещо от самия теб започва да ти липсва. Именно така се чувстват младите между 25 и 35 г., които тъкмо като малка птица са се научили да летят и им отрязват крилата, приковавайки ги да стоят на едно място и то в изолация една от друга. Някак е неправилно птица да живее в клетка.

По този начин се чувстват младите по време на извънредната ситуация заради коронавируса у нас. Несправедлива жертва на този микроскопичен враг. Не стигат въведените норми и правила на живот, стереотипи и контрол, на които са подложени и с които се съобразяват цял живот, ами за срок от два месеца те трябваше да си останат вкъщи, да не пътуват, да не се събират, да не взаимодействат помежду си и буквално да забравят, че са млади. Сякаш напук на тях се случи всичко това, а не както твърдят различни конспиративни теории за преразпределяне на света между най-големите.

Гняв и чувство за несправедливост са водещите негативни усещания за периода сред младото население, като изключим може би и няколкото положителни, които промениха приетите до момента стандарти в няколко направления.

Едното, от които, е обучението от вкъщи. То позволи на по-изобретателните да изпъкнат с креативни идеи как да го отбягват, типично по български, а на по-ученолюбивите да се почувстват в свои води, като никога досега. Няма да коментираме ролята на родителите, някои от които взеха присърце учебния процес и се включиха почти равностойно в него. Благодарение на платформи като Moodle, редица университети бяха въвели практиката за онлайн обучение от години, но сега излязоха на фокус и самата образователна политика се принуди да се пригоди с тези технологии като ги въведе за нормална практика.

Другото положително нещо е гейминга или така наречените компютърни игри, от които всички родители настръхват и бягат, мислейки ги за вредни и анти-социализиращи. Именно в периода на ограниченото излизане, обаче, гейминга постигна бум и привлече интереса на хиляди по целия свят, защото стана мястото, където младите се събраха.

Най-известните игри, в това число CS: Go, Diablo, League of Legends, Starcraft, World of Warcraft, и други, използваха ситуацията, за да привлекат нови фенове и да затвърдят ясно позициите си в света на младите, чрез провеждане на така или иначе редовните си онлайн турнири и стрийминги, но в невиждани до сега мащаби. Платформите за споделени видеа като Youtube достигнаха милиони потребители в реално време, а гейминга промени изцяло своето амплоа към задължително социално средище на млади в модерния свят.

След направено проучване на Института за Изследване на населението и човека (ИИЧН), проведено в периода 25 април до 2 май, между 868 души, за стреса и справянето с него в условия на разпространяваща се инфекция от коронавирус, се стигна до извода, че болшинството от хората страдат най-много от липсата на директно общуване. С това се потвърди и усещането на младите от по-горе. Около 35% от запитаните са посочили като най-голяма нуждата от контакт с приятели и близки за периода на пандемията и вероятно очакват негативното влияние върху тях и начина им на комуникация в близко бъдеще.

Друг извод от проучването е, че след стриктното спазване на въведените ограничения в първите седмици от извънредното положение, през последните няколко се забелязва спад в тревожността на хората да се заразят и че има същата опасност за близките им. Дали благодарение вече на масовата информираност по темата или просто защото не може да се продължава така вечно, факт е, че всички, и основно младите, с нетърпение очакват нещата да се нормализират, за да се почувстват отново живи и да се завърнат в реалния свят.

Държавата, в лицето на институциите и властимащите, не си помогна да убеди най-съмнителните, че всичко е за тяхно добро, просто защото тя самата приложи противоречиви политики и ту приема, ту отменя решения в кратки срокове. Тази несигурност се усети от младите, които още повече понижиха своята толерантност към властта и затвърдиха бунтарството си като нормална реакция, както и досега.

ЕС също отрази негативно влиянието на пандемията върху младото поколение и то по отношение на мобилността и водещата програма Erasmus+. Европейската комисия публикува информация, че ще направи каквото е по силите й, и в съображение с предприетите мерки за сигурност, за да намали негативния ефект спрямо планираните и очаквани мобилности за годината. Основна цел ще бъде здравето на всички, но общуването и обмяната на опит ще продължи да е водеща европейска политика и да заема централно място в дневния ред.

Допълнителен и може би и положителен ефект от целия период на изолация е факта, че повечето хора се замислиха над понятието “тук и сега”. Вече не е от значение миналото, кой от къде е, или пък бъдещето, какви искаме да станем, важно е да се справим и да се адаптираме към настоящето. Привидно това е нещо елементарно, но по същество е нещо голямо от към рисков фактор и вземане на решения в ежедневието, било то и за най-дребните неща, защото ще създаде една нова нагласа в обществото на поведение и ще положи база за нова икономическа среда за страната. Дали ще е по-рискова или пък по-устойчива на база на наученото, предстои да разберем.

Всички казваме, че младите са двигателят на промяната, надеждата за по-добро бъдеще и че те са натоварени с цялото това бреме, още от появата си. В една застаряваща европейска среда, те имат нелека задача да оправдаят даденото им доверие. Как ще се справят с това голямо предизвикателство в лицето на този малък вирус е много трудно да се прогнозира. Вероятно, а и благодарение на новите технологии, цифровизацията и виртуалния бум, ще се пренапишат собствените ни нагласи и представи за бъдещето. То ще придобие цифрово изражение на нули и единици, защото това е езикът на младите, това е езикът на бъдещето, който може и да не разбираме напълно днес, но който може би е отговора на всичко утре. Все пак и птиците не знаят какво ги чака, докато не разперят криле и не полетят.