Just Dilyana

Позитивен. Не, това не е резултат от PCR тест за Covid-19. Това е нагласата на този текст по темата. Текст, в който няма да се говори за статистики, числа, брой случаи или симптоматика както в повечето аналогични, а в който ще се наблегне на позитивната страна, на нещата, на които вирусът ни научи. Човек, който се фокусира върху доброто, дори в мрачни времена, е човек, който привлича такава енергия и води по-хубав живот.

Маската. Радвам се, че нося маска, въпреки първоначалните ми неприязън и недоволство към нея, които първоинстинктивно всички изпитахме, твърдейки, че ограничава свободата да се изразяваме и да общуваме с околните. Именно маската ни припомни, че да се гледаме в очите говори повече, отколкото хиляди изказани думи, в повечето случаи и без смисъл. Не случайно се раждаме с по две уши и по две очи, а само с една уста, но някак не сме обръщали внимание на този факт до сега, приемайки нещата за даденост. Даже допълнително ги изопачавахме, обсебени от идеята за себе си, егоистично говорейки без значение какво, само и само, за да бъдем чути и да започнем изречението с “АЗ”. Маските ни накараха да се гледаме и да се съзерцаваме повече. Да затаим дъх и да се опитаме да се разберем в един по-дълбок смисъл, с една толерантност и съчувствие, защото няма значение какви сме и откъде сме, всички сме равни пред този микроскопичен враг и никой не е по-голям от другия. Маската ни припомни за директния път към душите на хората, който е пътят на очите.

Социалната дистанция. Като млад гражданин, който е хиперактивен в ежедневието си и на който програмата му е запълнена със срещи и разговори от сутрин до вечер, не мога да кажа, че изпитвам удовлетвореност от изолацията и частичния локдаун в страната в момента. Факт е, обаче, че така осъзнавам колко по-опростена може да бъде програмата ми и как така имам повече време за най-близките си, за шепата приятели и хора, с които съм избрала да остана в директен контакт, въпреки всичко. Това до голяма степен разкрива кои са истински значимите хора в живота ни и кръга от приятели, който ни идентифицира именно тук и сега. Не е важно да е много, а да е качествено. Така че опростяването понякога е хубаво нещо – keep it simple.

Малките неща с голяма стойност. Цялата тази паника, страх, недоверие към политическия елит, мрачния поглед над неизвестното утрото и дистанцията от всички, ни позволи да обърнем истинско внимание на малките, но стойностни неща в живота. На дома и уменията си, на семейството и приятелите си. И казвам малки, не защото са измерими като такива, а защото именно те са важни и ни изграждат като личности и индивиди. Да ремонтираш отдавна плачещия за това шкаф, да пребоядисаш стените в спалнята или да научиш детето как се прави това, са безценни моменти, които иначе бихме пропуснали в еуфорията на забързания живот, който водим. Малките неща са именно тези, които остават трайна следа в съзнанието на всеки от нас и сформират ценностната ни система, която впоследствие става наш компас в живота. Именно подобни моменти се отпечатват в съзнанието ни като подрастващи личности и лесно ни усмихват като се сетим за тях години по-късно. Затова, нека обърнем внимание на малките неща и създадем стойностни спомени. 

Себепознанието. Това е може би най-ценното, което взех за себе си от тази ситуация. Научих, че външните фактори като световна пандемия, природни бедствия, политически кризи, финансови показатели са променливи величини и в повечето случаи не зависят от нас. Проблемът е, не че не го знаем, а че въпреки това позволяваме да влияе на настроението и изборите, които правим всеки ден. А не трябва да е така. Колкото и егоистично да звучи, центърът на нашия свят трябва да сме ние самите и чак след това да разширяваме кръга около нас и да опознаваме света. Когато фокусът сме ние (нашето АЗ), само тогава имаме силата и контрола да случваме нещата по правилния за нас начин. Самопознанието и самосъзнанието, тялото и духа са всъщност единствените постоянни неща, от които не може да избягаме поне в този физически живот. Нека тогава им обърнем внимание и ги направим възможно най-добрата версия.

Реформите у нас. Все по-трудно става да се промени една система, която работи от десетилетия, дори столетия, макар неефективно. Всяка една реформа винаги се е считала за бич от управляващите, както и за тези, от които се очаква да я осъществят на практика. Не случайно се отлагат максимално във времето и в резултат се получават неработещи структури и тромави съпътстващи политики. 

Образованието и здравеопазването у нас са пример за това как нещата отдавна трябваше да се променят спрямо модерния свят и динамиката на 21 век. Технологията трябваше да стане неизменна част от ежедневието на всички и то не само в следработно време у дома, където междувпрочем ъпдейтваме нещата на няколко години, а именно през цялото друго време, през което тя може да се приложи и където прекарваме повечето си будно време. Тех индустрията претърпя невиждан бум последните десетилетия, а системите у нас не се промениха дори наполовина. Не случайно и резултатът е налице. Последни сме в статистиките на континента, с ниска обща култура и с огромна пропаст между реалността и придобитите знания в учебните заведения. 

Здравеопазването ще претърпи колапс, пълен крах и след това като феникс ще се възроди по-силно от всякога. А и политиците ще го оценят като животоосновополагащо и ще го сложат в приоритетите си в политическите кампаниите за идните години. От друга страна, бюрокращината също намалява. Държавните структури използват все повече онлайн възможностите за предоставяне на услуги на своите граждани, още една позакъсняла с няколко десетилетия реформа. Има доста какво да се случи още, но е важно началото, а то е поставено.

Вирусът подейства като шамар и наложи насилствено внедряването на технологиите във въпросните системи, карайки ги да се адаптират, за да просъществуват. Радвам се, че платформи от типа на Zoom и Meets са вече задължителни в образованието, а хоум офисът е част от трудовата заетост на всеки от нас. Напредък има, но още по-трудно е да се промени настройката на хората към тях. Все още усещането е негативно и са на лице изрази от типа “хоум офисът е претекст нищо да не се върши” или “не плащаме, за да се стои вкъщи”. Със сигурност трябва време на ума да осъзнае какво очите виждат и да навакса. За това нека караме по ред и оставим нещата да се случат, стъпките са направени, посоката е ясна. 

Реформите в света. Промениха се драстично и сроковете за тестване на нови ваксини и лекарства в световен мащаб, само защото това бе наложително в борбата с вируса и се измерва в потенциално спасени животи в бъдеще. Така от необходимите няколко години за тестването и одобряването, вече очакваме първите ваксини в срок от по няколко месеца. Това е невиждан успех, който ще помогне на медицината през идните години в борбата с много болести и ще спаси хиляди животи. 

Още едно позитивно нещо е диверсификацията, която се получава. Няма една единствена компания да държи правата за ваксината, ами ще са поне няколко. А това е добре. Децентрализацията се ръководи от конкуренция, от там цената ще е по-достъпна, а ефективността на самите лекарства ще бъде поставена под непрекъснато съмнение и проверка, което ще доведе и до по-качествени стоки. 

Дори в една сериозна сфера с регулации и правила, нещата се променят. Променят се, за да станат по-добри и да отговорят на съвременните предизвикателства. Единственият проблем е, че го разбираме само тогава, когато се налага и нещата са на живот и смърт. 

Предстоят добри времена. Колелото се върти. Уроците се вземат и се продължава нататък. Всеки трябва сам да помисли над своята част, върху своите поуки и да преосмисли какъв живот иска да води, защото в крайна сметка това имаме, себе си и усилията започва от нас, вътре в нас. За да бъдем по-добри към другите, към обществото, първо трябва да сме намерили себе си. Вярвам, че можем. За това, бъдете позитивни и останете негативни (Covid).