– Радой Ралин –
Социолозите очакват да се постави нов антирекорд по процент гласували българи на тези избори, а самите политически партии, не разполагащи с нещо ново, се осланят на своя “твърд” електорат. Обръщенията им са кратки, а лицата – ясни. Е, може би това е така за по-големите, защото от останалите до общо 29 регистрирали се, не се очаква да направят кой знае какво. Те разчитат повече на визуалното, на анимации, поп-фолк парчета, известни лица от екрана и скечове, за да задържат вниманието на зрителя поне до края на отредената им ефирна минута.
Предизборните кампании са едно припомняне кой за какво се бори и как другия е този, който не трябва да бъде избран. А винаги ми се е струвало, че по-важното е някой да каже защо трябва да бъде избран и с какво ще допринесе за по-добрия живот на всички българи, но явно не такава е реалността.
Изборът за коя партия ще се гласува е всъщност решение кого ще се избере. Личността е тази, която печели или губи, а не кой какво е свършил и какво обещава да свърши в своя мандат. Партийните граници са толкова размити, че интересите взимат превес над вътрешните ценности. Дясно, център, ляво е толкова неясна линия, колкото е нормално виждането на хора първо в една партия, после в друга. Тогава защо се очаква българите да знаят за кого ще гласуват?
Веднъж прочетох някъде, че българите се оставят на последните 48 часа и спонтанно правят своя избор на база това как се чувстват от това. Ако питате тези хора какво знаят за съответните партийни програми или основни приоритети, със сигурно няма да кажат и едно от тях. Но това не е проблема. Или поне не основният.
Проблем са всички тези, които няма да отидат до урните, за сметка на онези автобуси, които безплатно превозват граждани през граница. Проблем са младите, които смятат, че имат друго по-важно нещо за правене в този неделен ден, за сметка на пенсионерите, които първи се редят на опашките, но които не са склонни да променят мнението си от 20 години без значение дали са щастливи или не.
На парламентарните избори миналия ноември до урните отидоха 40% на първи тур и малко под 35% на втори. Това са под 2,7 млн българи (от 6,6 млн имащи право на глас по данни от ЦИК), упражнили своето конституционно право и дали своя глас за някой, в който са видяли дали по-доброто или по-малкото зло, но са изпълнили своя граждански дълг. И до какво доведе това?! С нова песен на есен.
Очакваният процент избиратели на тези избори е около 30, но аз смятам, че той ще бъде под това. Това е не сигнал, ами напарво червен пушек, че нещо не е както трябва. Народът вече не вярва, не иска да упражни своя дълг, не само защото не припознава никой, а защото не иска да има нещо общо с това. Отвратени от цялата игра, от мръсните схеми, от нечистото подаване на топката, от смяната на играчите, българите искат нещо повече.
Дори и Европейският съюз не вдъхва вече увереност, че някой ще ни “оправи” отвън, както беше до преди няколко години. Не че това е било вероятност, но имаше една надежда, че спасителят ще се появи отвън. Това го видяхме и с Царя преди малко повече години, но и там знаем как приключиха нещата.
Когато най-накрая се преборихме със самите себе си и решихме да променим статуквото, припомнихме си, че ние като суверен взимаме решенията, дадохме път на новите и повярвахме в промяната. За съжаление, те се оказаха прекалено различни от нашите балкански нрави и по-важното не нацелиха правилното време.
Време, разтърсвано в световен мащаб от пандемия, война, нарастваща инфлацията и увеличаващ се недостиг на суровини, направо разказа играта на бизнеси и на нови идеи. В такива времена се завръщат консервативните програми, бавните дела и надеждата за сигурно бъдеще.
Всъщност, никой не знае какво предстои. Единствената истина е, че не сме изолирани, че не сме единствените с нестабилна политическа обстановка, с недоволство в обществото и с увеличаващи се паника и стрес. Много други са така. За това вярвам, че бъдещето е в надпартийното обединяване, безкомпромисните действия по ключови теми като здравеопазване, сигурност, развитие, образование и взимането на устойчиви решения.
Дали ще влязат 5 или 6 партии в парламента не е важно. Важно е дали ще съумеят да направят кабинет, а не да ни поведат към нови избори на пролет. Ако поне сме научили нещо до тук, то трябва да е, че нищо познато няма да свърши работа и че трябва да се мисли в мащаб за бъдеще, което не е толкова далеч, колкото си мислим. В противен случай отвратените ще напуснат страната и наистина ще останат само отвратителните.
Just Dilyana 