„Свобода на словото в България няма“. Някак сме свикнали да живеем с този постулат, заобиколени от журналисти, които се опитват да си изкарват прехраната и дори буквално да оцелеят сред враждебната среда у нас. Дори дивата природа е по-опитомена от асфалтираните пътища на страната ни с оглед на последните събития по магистралите.
Медии. Медии. Медииии. С тази думичка може да изплашиш своето дете вместо „идва Турбалан“. И ще подейства, защото никой не иска да прилича на тях, те са онези, мръсните, журналистите, които изкривяват истината и обслужват нечии интереси, или поне така се наслагва сред обществото. Вероятно юристите и политиците малко ще си отпочинат от заветното номер едно на най-критикуваната напоследък професия, защото журналистите се изкачиха до пиедестала и то след като, забележете, решиха и да говорят за налаганата им цензура. Continue reading
Вярвате ли в призраци? Вероятно всеки от нас си е задавал този въпрос по един или друг повод в различни етапи от своя живот. Отговорът често е бил свързан с моментното ни усещане за света, познанията и опита, които имаме, но най-вече е зависел от средата, в която сме израснали (форми на убеждение, култура и традиции). Вярата в мистични същества е нещо странно, защото показва склонността на човек да вярва в нещо, което не вижда – любов, съдба, надежда, мечта… Още по-странно е, че именно невидими за очите неща се превръщат в по-силни и истински, отколкото са всъщност реалните. Може би логичният отговор на това е, че нещо, което не виждаш, не може да те разочарова, защото е съградено от мисли и копнежи и няма нищо материално.
Дали пораснах прекалено бързо не знам, но в чудеса вече трудно вярвам, особено ако някой опита да ме метне за такова. Цяла година слушаме за нов политически проект, нова десница, нови идеи, от 21.12.2016 г. може да я назовем, a от 07.01.2017 г. е и официално учредена – „Движение Да, България“, или в една по-кратка версия в този текст – „Да,Б(е)“.
юли 1991 г. VII-то Велико народно събрание приема новата Конституция на Република България, актуална и днес, в която се казва, че страната ни е република с парламентарно управление. В глава IV се посочва, че Президентът е държавен глава, олицетворява единството на нацията и се избира пряко от избирателите за срок от пет години. На следващата 1992 г. се провеждат и първите демократични избори за президент, които в два тура печели Жельо Желев (СДС), ставайки първият избран от народа президент в съвременната ни история. Втори в списъка е Петър Стоянов (СДС), а трети и първи с два поредни мандата е Георги Първанов (БСП, инициативен комитет). Четвърти се нарежда Росен Плевнелиев (ГЕРБ), който е и текущо действащият, а предстоящото пето място ще бъде заето на 22 януари 2017 г. от не кой и да е, а генерал Румен Радев (БСП, инициативен комитет).
Като малка баба често ми казваше, че за всяко добро нещо, трябва да се чака повече от стандартното. Тогава конкретно визираше постните сърми, за които подготовката започва от последните слънчеви дни на лятото и слагането на зелките в бидони. И това не е всичко, процесът, както баба казваше, изисква сериозно отношение и отдаденост в каузата, включващо не малко бъркане и източване на сока. А когато дойде и правилното време, трябва да се пресече, за да е качествен продукта и годен за консумация. Всеки знае,че баба, независимо чия, е винаги права.
Ако в IT сектора е характерно пускането на обновления (update, IT термин) на програмите през няколко години или дори месеци, с цел да се отговори на търсенето или световните тенденции, то без проблем може да се каже, че за първи път сме най-добрите, най-модерните и въобще по-по-най.
Българите са един от най-древните народи на континента, а и на Земята, с богата култура, писменост и пъстри традиции (потвърдено и от чуждестранни източници). Именно празниците са онези тъй очаквани с трепет моменти, когато семействата се събират на трапезата и се подготвят за новата година. А Коледата е онзи светъл християнски празник, който радва всички хора от всяка възраст.
Има поверие, че „третият път е за щастие“. Произхода му едва ли може да проследим, но по различни източници се твърди, че първото му официално използване е от 1839 г. по повод любовните писма на Елизабет Барет-Браунинг (един от най-известните английски поети на Викторианската епоха) към Ричард Хорн. Този израз фигурира и в списъка с пословици на Шотландия от 1862 г. на Александър Хислоп (известен шотландски министър, критикуващ римокатолическата църква), а в Америка той е популярен под формата “third time’s a charm”, със смисъла, че първите два пъти може да са неуспешни, но третия със сигурност ще бележи успех.
„Аз искам повече“ – не си ли казвате това всяка вечер преди да легнете?