Just Dilyana

Има поверие, че „третият път е за щастие“. Произхода му едва ли може да проследим, но по различни източници се твърди, че първото му официално използване е от 1839 г. по повод любовните писма на Елизабет Барет-Браунинг (един от най-известните английски поети на Викторианската епоха) към Ричард Хорн. Този израз фигурира и в списъка с пословици на Шотландия от 1862 г. на Александър Хислоп (известен шотландски министър, критикуващ римокатолическата църква), а в Америка той е популярен под формата “third time’s a charm”, със смисъла, че първите два пъти може да са неуспешни, но третия със сигурност ще бележи успех.

Защо три е именно числото на късмета? Отново може да предполагаме, но има различни твърдения. Ако запитаме Google, то ще разберем, че числото три се свързва с трите етапа от развитието на човек – раждане, живот и смърт. В Библията, например, дяволът изкушавал Иисус три пъти. В юдаизма Ной имал трима сина. Според китайската култура три е символ на живот. В символиката с три се означава триъгълник (три линии), който погледнат от различен ъгъл представлява женското и мъжко начало.

Днес често използваме третия път като символ на надежда и упоритост, че дори първите два пъти да са неуспешни, не трябва да се отказваме, третият път ще успеем. В спорта често се казва внимание-готови-старт. По филмите пък когато героя държи низ от ключове за една врата, първите два ключа, които хваща, са винаги грешни, но с третия той винаги я отключва. Някак три ни се струва правилното число. Четири е прекалено много, а две е някак недостатъчно.

Дали цялата тази тежест на числото три ще се отрази и на третия служебен кабинет, предстои съвсем скоро да видим. Президентът Росен Плевнелиев твърди, че не това е негова основна цел в момента, т.е. създаване на трети служебен кабинет, а по-скоро политическата криза да не се превърне в парламентарна такава. В основата на предстоящите му действия е намирането на балансиран диалог и търсенето на правилната формула за стабилен кабинет. Още повече, че новоизбраният президент Румен Радев се дистанцира от ситуацията и цялата отговорност е отново в ръцете му. Няма друг случай в съвременната ни история, в който един президент да назначи три служебни правителства в рамките на мандата си. Но ето, че винаги има и първи път, та защо не и трети.

Първото служебно правителство на Марин Райков е назначено 2013 г. след оставката на кабинета Борисов 1, която става факт след големите протести срещу монополите в страната в началото на 2013 г. Няма как тези протести да се забравят, но и явно няма как от тях да се изведат поуки.

На предсрочните парламентарни избори от 2013 г. картинката става все по-мъглива. Бойко Борисов отказва да състави кабинет поради липсата на мнозинство на своята партия и поради отказ на подкрепа от другите такива. Създава се без прецедент в политиката, в който спечелилата партия връща мандата за създаване на кабинет. В този момент Пламен Орешарски (предложен от БСП и ДПС) се явява решението на ситуацията и оглавява правителство в коалиция с ДПС и независими кандидати. Схемата отново обаче не излиза правилна, защото се стига до поредни масови протести в София с предлагането на един доста според депутат за шеф на ДАНС. Ненаучените уроци от последната година водят до поредната оставка само година и малко след първата.

Второто служебно правителство на Георги Близнашки става факт през 2014 г. и трае само няколко месеца. Нещата сякаш привидно, както в повечето случаи в политиката, се стабилизират на есен с идването на вече познатата фигура и с кабинета Борисов 2. Постигнато, макар доста трудно, е коалиционно партньорство с АБВ и Реформаторския блок, подкрепено от Патриотичния фронт, което над две години успява да сработи, но както по приказките става, всяко чудо за три дни.

До колко смислено бе изказването на премиера, че ако на президентските избори 2016 г. не е първа сила, ще подаде оставка, е трудно да се каже, но със сигурност това му подлизна вода и той загуби втората си партия на игралната маса, макар тя да му бе в кърпа вързана. Дали изцяло негова грешка, както и самият той каза в медиите, или по-скоро като цялостна оценка на суверена спрямо политическата система в страната, факт е, че това доведе до game over (край на играта) на кабинета Борисов 2.

Като правило, след дълго продължила игра винаги следва почивка (time break). Именно сега сме в такъв период или по-политическо коректно е да се каже във време за консултации и разговори между играчите. В очакване сме да се стигне или до нова партия игра или до раздаване на изцяло ново тесте карти на пролет, макар да не коментираме до колкото ново въобще може да се говори.

Консултациите с първата политическа партия ГЕРБ приключиха още преди да са започнали. Премиерът в оставка ясно подчерта, че нито има желание да участва, нито ще подкрепи друга форма на кабинет, но заяви по същност, че такава спокойно може да се създаде от спечелилата президентските избори лява партия. БСП лява България, от друга страна, подчерта готовността си за управление, но не и в тази ситуация на раздадени карти. Надежда за създаване на кабинет президентът има във евентуално връчване на мандат на патриотите, които чрез гласа на Каракачанов (Сидеров и Симеонов) заявяват, че страната няма нужда да чака, а трябва да действа. Дали това ще стане, обаче, предстои да видим. Срокът е до следващите парламентарни избори, когато ще е в сила израза Rien ne va plus (фр. край на залозите).

Цялата тази политическа игра от последните години прилича на нищо повече от една игрална маса, в която се хвърлят зарове и играчите се надяват да са заложили на правилната цифра…уви, единствено се вижда колко слаби са тактиките им. Добре, че българите сме упорит народ. Това е безспорен факт и ни го признават из цял свят.  Дори Бай Ганьо завещава това си свое качество като наследство – може да не знаеш всичко, но не трябва да се отказваш и да се издаваш пред другите. Докато си вярваш, блъфа работи в твоя полза. Нали това е всепризнатото правило в игрите.

И така, да видим до кога нашите политици ще си вярват. В това е и част от проблема, много вяра, малко действия, много приказки, малко политики. Дано този път президента Плевенлиев извади късмет от третия път…