Just Dilyana

Дали пораснах прекалено бързо не знам, но в чудеса вече трудно вярвам, особено ако някой опита да ме метне за такова. Цяла година слушаме за нов политически проект, нова десница, нови идеи, от 21.12.2016 г. може да я назовем, a от 07.01.2017 г. е и официално учредена – „Движение Да, България“, или в една по-кратка версия в този текст – „Да,Б(е)“.

Да видим какво ново се предлага. Начело на формацията, избран за председател с над 1230 гласа, е Христо Иванов – добре познат министър на правосъдието във втория кабинет Борисов, който на пресконференцията през декември обяви, че “основната цел е да освободим страната от модела на корупция, който е превзел институциите. Беззаконието и корупцията са основните причини за бедността и стагнацията…“. На учредителното събрание на Ивановден, той допълни, че целта е да се промени пейзажа в страната чрез борба с корупцията, но ако не стане, е готов да си тръгне. Явно е модерно всеки първо да говори, а после да си ходи.

Прави впечатление и силния позитивизъм, характерно за всяко ново начало – „Ние не сме тук само, за да избегнем лошия сценарий на развитие. Тук сме, защото вярваме, че истинският двигател на политиката са мечтите и искаме да поставим в сърцето на нашия политически живот своята Българска мечта...“. Чувала съм, че човек е голям, колкото големи са мечтите му. Е, явно г-н Христов е от най-големите (за хора става въпрос, да не стане объркване).

Като цяло, интересна и дори прекалено амбициозна цел има пред себе си „Да, Б(е)“, имайки предвид, че се говори как зад създаването на този проект седи Прокопиев – също достатъчно познат бизнесмен, предприемач, собственик на медийната група „Икономедия“, която издава в. Капитал и отчасти Дневник. В медиите става известен и след скандал за придобиването на  дружество „Каолин“, който след влизане в съд, стига до задънена улица (данни от свободното онлайн пространството)…едно добро начало, дали?!

В декларацията на „Да,Б(е)“ се казва, че „България е в плен на политическата корупция. Институциите не защитават интересите на гражданите. Беззаконието е на всички нива. Властта е недосегаема. Олигархията ограбва националните ресурси, обществените средства, държавните поръчки, европейските фондове, спестяванията на хората“. Което си е така, е така, спор няма. Продължава се с патос и тежките думи, че „голямата цел“, заради която се основава партията, е „да демонтираме корупционния модел на управление на страната, за да сложим край на бедността. Да повишим благосъстоянието и качеството на живот на българските граждани.“ Тук заявката е не мега, а гигастична и прилича на поредния спасителен план за страната… (познато?) Вземайки предвид редовете по-горе за целите на партията от една страна и поглеждайки хората, които участват в нея от друга, нещо се разминават нещата, поне на първо четене ми се струва.

Да се върнем на представената партия, чийто инициативен комитет наброява  77 човека. В списъка, публикуван на официалната страница на сдружението в интернет, може да се видят пъстротата от професии, които те заемат – предприемачи, журналисти, ИТ специалисти, адвокати и юристи, един фотограф (важно за събитията предполагам), графични дизайнери, един архитект, социолог, музикант, поп-певица (с музиканта може и група да се замисли ако основната работа не потръгне), дори лекари (дано не се налага), че и артисти (за да е гарантирано шоуто)… Колко много таланти, а всъщност колко малко характери. За пореден път този списък ме убеди, че за да си политик в България не е нужно много, важно е да си признаеш, че искаш, туй е трудното… но то кой ли вече не иска…

В търсене на представителност на тази сборна формация за народа трудно може да се каже дали ще се намери такава. Вярно е, че десницата, в лицето на най-старата партия СДС, получи доста удари през последните години, които се отразиха катастрофално върху солидния й електорат, но как ли тази нова идея ще ги привлече. Факт е, че получиха подкрепа от различни познати на хората личности – бившият лидер на СДС Петър Стоянов, например, бе един от тях, който пред Би Ти Ви сподели своето мнение, че “..успехът зависи от това кой ще се нареди зад знамената..“ на партията. Явно опита си казва думата и мъдростта се появява, жалко само, че е късно (След дъжд – качулка).

Да се върнем на представителността. От резултатите на последните избори се видя, че има оттеглящи се от ГЕРБ гласоподаватели, същото важи и за разочарованите от предната идея за обединение в дясно, а именно Реформаторския блок, но няма как всички те да се ориентират към тази нова идея, ако на това се надяват учредителите. По-скоро бих предположила, че всички те ще останат с разочарованието си от десните амбиции от последните години и в изчакване, уви.

Няма съмнение, че силна формация в дясно е жизнено необходима, за да има минимален политически баланс и разпределение на силите във формата ляво-център-дясно. Трябва да се запълни таз зейнала в дясно дупка, но вероятността да се създаде устойчива формация е само при положение, че тя е в името на народа, а не на олигарх, който дори не е в сянка. Говорейки за съюз в дясно, трябва да се действа умно (SMART модел в бизнес средата за устойчивост и ефективност) чрез преговори и дискусии между всички съществуващи вече там партии, а съзнанието ми не помни подобни да е имало при създаването на тази, но може и да е в грешка…

И така, ситуацията е както следва: Дядо Коледа не съществува, както и НОВИ политически формации. Всичко е както се казва, старата песен с нов глас, в случая стари кучета в нова формация, пък ако стане…