Just Dilyana

Кой е казал, че всяко чудо е за три дни? Ние доказахме, че може и за един. Само в рамките на 24 часа Директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош беше обвинен в некоректно управление на дружеството с вероятни, но неясни корупционни практики от Министъра на българското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) Лиляна Павлова, уволнен за което, заместен с друг и върнат обратно от самия министър-председател Бойко Борисов. И това ако не е бързина, CNN и BBC от нас трябва да се учат как се прави, а не обратното.

Скандалът се разрастна като торнадо на америакнския бряг, сформиран тихо изначало, но развит набързо от два противоположни фронта.

Първият се сформира от значително силното лоби на страната на Боршош, който се оказа подкрепян от културните среди и не малък брой фенове, заради успешните проекти през годините като клуб „Перото“, „Светлините на НДК“, Театър „Азарян“, но и не само. Заговори се и за близостта му с някои от приближените от кабинета на премиера, че дори и със самия него преди да стане политическия лидер на страната.

Вторият, от другата страна, се захрани от олигарси и не толкова малки медии в лицето на един от най-старите вестници “Труд” и приближени, за които се пише още, че настройват обществената нагласа срещу въпросното ръководство. Нищо доказано, разбира се. На тази страна стоят още бизнесмени от редица строителни фирми, чийто пряк интерес е самия ремонт на сградата. Като цяло се наблюдава едно енергийно-икономическо лоби от тази страна на фронта, което въобще не е за пренебегреване.

Пламъкът за пожара го разпали самата Лиляна Павлола със съобщение, че „действията на досегащния изпълнителния директор поставят под съмнение както доброто финансово управление на дружеството, така и е застрашено изпълнението на всички дейности по привежданеот на сградата за нуждите на Председателството“[1]. Добро начало, но само толкова. Работата беше свършена, или поне започната, шоуто тепърва предстоеше.

Отговорът последва незабавно и наподобяваше повече контра-атака, отколкото нещо друго. Боршош, който очевидно го е правил някак до сега, заяви, че „отказва да подписва нови обществени поръчки…под натиск и в условия, които не отговарят на правилата и закона“[2]. Явно никой не се сети да го пита как го е правил до сега?!

Очевидно достигнало до желания мащаб, торнадото въвлече в стихията си и  Бойко Борисов, който соломоновски „оправи“ нещата. Уволненият беше възстановен на поста си, а Павлова остана леко попарена и се съгласи с волята на лидера си.  Както народното поверие твърди, дори да греши, шефа е винаги прав.

Почти мигновено в Министерски съвет се гласува прехвърлянето на Двореца на културата към Министверство на културата, което няма как да не се изтълкува като наказателна мярка за отнемане на част от компетенциите на съгрешилата министърка. В крайна сметка се видя силния кризисен PR на премиера, който неведнъж му е печелил множество симпатии, което навежда на мисълта дали пък това не е целта?!

Опозицията не остана на страна и този път. Корнелия Нинова умело се възползва от събитията, за да изрази цялостната си позиция към кабинета „Борисов 3“, казвайки, че „Председателството се свежда до война на две лобита в ГЕРБ кое да открадне 50-те млн. и до ремонта на едни плочки“[3]. Използвайки разногласията в управляващата партия, тя предложи създаване и на анкетна комисия в НС, която да анализира всички разходи на дружеството, мислейки си, че с това е сплашила опонента си. Учудващо дори за нея, Бойко откликна позитивно и я остави без следващ ход в играта.

Директорът за ден Борислав Велков, в своята страница в FB, излезе с доста яростни, и някак подсказващи една предварителна подготовка за това, упреци към предшественика си, заявявайки, че е заварил не само едно фалирало дружество, ами „катастрофирало дружество…че и културата в него е фалирала“, „без визия …само общи приакзки“, „бизнес план няма, но ясна цел има – дружеството да бъде източено по всевъзможни начини“[4]. Не липсваха крилати фрази за „холивудстки хонорари“ и не малко цифри, които да придадат нужната достоверност. Погледнато от страни, обаче, това е някак грозно, но пък нали шоуто трябва да продължи на всяка цена.

За да защити честта си или за да бъде изкупителната жертва, превърната често в българския фолклор в герой накрая, Боршош се оттегли от позицията след като бе върнат на нея от премиера.

В края на тази страстна седмица бе назначен третия Директор на НДК – човек на културата Ангел Митев, който временно ще изпълнява длъжността.

Тази история ме върна в детството, когато нямах представа от политика и късайки листенцата на акацията си повтарях „обича ме“, „не ме обича“ за поредния възлюбен. Днес, спокойно мога да интерпретирам това като „с Боршош“, „без Боршош“, пък какъвто е късмета на последното листенце…

На 01.07.2017 г. Естония пое Председателството на Съвета на ЕС, с което се стартира така наречената трияда, в която нашия ред е следващият. Само след няколко месеца, на 01.01.2018 г., България ще е в центъра на събитията, а тепърва предстои лятната ваканция на цялата държава. При тази леко окъсняла и хаотична обстановка е редно всички сили да бъдат впрегнати, а не разпуснати. Но отново да покажем как го правим по български, пък с надежда, че от ЕС няма да ни оставят да се изложим, или поне не чак толкова.

НДК-то на раздора не бе поредния скандал между опозиция и водеща партия, а между два фронта в управляващата. Връзката между министър-председателя и неговите министри се видя, че леко накуцва, или се губи изцяло на моменти, но пък наказателните действия идват с гръм и трясък, за да напомнят кой е шефът. Това е тъжната картина. Ябълката златна, но гнила отвътре.

[1] Източник: investitor.bg; dnes.bg;

[2] Източник: dnevnik.bg; dnes.bg;

[3] Източник: focus-news.net

[4] Източник: news.bg