Just Dilyana

80 дни са нужни на Филиъс Фог, за да обиколи света по едноименния роман на Жул Верн. В него главният герой е изправен пред многобройни предизвикателства, но в крайна сметка успява да се справи с мисията. 80 дни са именно и времето между 13 май и 1 юни, в което обявяването на извънредно положение заради COVID-19 наложи стрес тест за бизнеса и дори стигна до затваряне на ресторанти, магазини и обекти.

За разлика от художествената версия, реалистичната не ни запозна с нови дестинации и не ни поднесе екзотични усещания. Напротив, разтресе устоите на една, очевидно изнемогваща и остаряла система, и показа суровата версия на живота, в която, за да оцелееш, трябва да се адаптираш.

Малкият вирус свърши голяма работа и задейства, а дори и създаде, множество механизми и процеси, които не съществуваха преди това. Ако погледнем конкретно върху бизнес сектора у нас, то тогава нещата могат да се разделят на две крайности със силен дисбаланс помежду им и с голяма пропаст, оставаща за всички самоосигуряващи се и независими професии. За тях е трудно да се прогнозира какъв ще е реалния ефект от коронавирус ситуацията, но със сигурност ще е тежък и в дългосрочен план.

И така, от една страна стои секторът с услугите, информационните технологии, онлайн търговията и дистанционните бизнеси, които изживяха своеобразен бум и разцъфтяха. Показаха, че в 21 век е крайно време бизнесът да се дигитализира и възползва от наличните цифрови услуги, за да стане по-ефективен и способен да се справи с новите предизвикателства, било то и от пандемичен характер.

Всички IT фирми у нас приеха работния режим, известен още като home-office, вместо един път седмично за постоянно през целия период на извънредното положение, с което терминът се въведе като стандартна практика в целия бранш. Дори търговските фирми направиха графици на работното време на своите служители и плаващи схеми на ротационен принцип за офисите, които до голяма степен включваха споменатия вече home-office. Добре, че страната ни е с една от 10-те най-бързи интернет скорости в света, това ясно пролича от трафика и натовареността на мрежите за периода, а българите се почувстваха в свои води и някак доволни от резултата.

Ефектът се оказа повсеместен, защото софтуерните гиганти в световен план усетиха нуждата и голямото търсене от продукти, които да подобрят работата в големи корпорации и колаборацията между различните екипи, и разработиха платформи за споделени бизнес срещи и конферентни разговори. Същите тези продукти станаха още по-достъпни и със сигурност неизменна част от ежедневието на всички нас от тук насетне.

Дори българската администрация от 1 април въведе изцяло електронно провеждане на обществените поръчки, с което показа как една консервативна и исторически остаряла администрация може да се превърна в дигитална среда за съвременния работещ българин, давайки добавена стойност и защо не по-добра ефективност от преди. Малко стимул и подкрепа, и чудесата се случват дори в най-затънтените места.

От другата страна, обаче, са бизнес секторите като хотелиерство и ресторантьорство, които понесоха най-тежкия удар от предприетите противоепидемиологични мерки и бяха затворени за целия период. Тежко време, в което опитите им да впрегнат сили и да обновят, ремонтират и подобрят технологично своите обекти не подобри цялостната картина. След седмици на този режим много фирми се принудиха да освободят част от персонала си, започвайки от последно наетите или тези на стаж и граждански договори, просто защото не можеха да ги задържат.

Безработицата от минимално рекордните отчетени нива в края на предходната година рязко скочиха, като се очакват към края на текущата да стигнат и дори минат психологичната граница от 10%.

Държавата, в лицето на премиера Борисов, реагира на всичко това отговорно и според редица европейски лидери своевременно, като предложи мерки в подкрепа на бизнеса.

В първите няколко дни от кризата, производствените текстилни родни фабрики станаха център на събитията и отново оживяха, намирайки нова ниша за развитие, заради работните облекла и нуждата от редица защитни средства. Именно това се видя и в Европа, с което страната бе посочена за пример за адаптиране на бизнес модели на цели сектори според ситуацията и в опит да се намери решение.

Не след дълго последва предложението за мярката 60/40, която по същество представлява подпомагане на фирмите в това да задържат своя персонал, като държавата се включи в изплащане на по-голямата част от осигуровките. Към днешна дата и след направени корекции тя да е отворена за повечето сектори, броят на записаните е почти 300 хиляди, което не е малко на фона на алтернативата.

Последната предприета мярка е намаляване на ДДС от 20% на 9% за ресторанти и книги, с което се цели подпомагане на бизнеса и изсветляване на един от най-сивите сектори у нас. Мярка, която се дискутира от последните 4 години и която дори днес среща противоречиви отзиви у редица политици, в това число и самият премиер, който призна, че дори да е политическа грешка, ще може да я понесе до края на 2021 г., стига да е временна.

Министър Караниколов също потвърди, че одобрява намаляването на ДДС-то за хотели и ресторанти, защото секторът е спрял и му трябва тласък, за да тръгне отново, но в крайна сметка хората не трябва да очакват по-ниски цени. Разликата от 11% остава да се оползотвори от бизнеса, дали това ще бъде в по-добри продукти, амортизация или в задържане на персонал, остава избор на всеки.

80 дни по-късно на 1 юни ресторантите ще отворят врати, посрещайки своите клиенти на прага на сезона и с надежда, че всичко това ще остане една приказка със щастлив край. Дали това ще е съвременната версия на Жул Верн и приключенията на Филиъс Фог е рано да се каже, но със сигурност този вариант ще остави следа в историята и ще ни научи на своите уроци. Всеки от тях, обаче, внимателно трябва да осмислим и използваме така, че да адаптираме бизнеса у нас, който никога вече няма да бъде същият.